Адаптирана контактна мрежа и политическа персонализация

Прилагането на политическо лидерство в съвременната демокрация притежава своя основна характеристика, която следва да се управлява по начин, който да я удостоверява обществено – обединяване на гражданските предпочитания и претенции чрез конкурентни стратегии, които в аргументативната си част да се свеждат до алтернативност за развитие под обща гражданска рамка. В този смисъл политическите лидери не е достатъчно само да бъдат част от колективни преговори и коалиционни форми, а да очертават ясна мотивация, чрез която да демонстрират воля за грижа, разбирателство и убеждаване по метода на почтено обществено възпитание, за да бъде неутрализирано и колективното невежество, което наслагва допълнителна правителствена сложност. Именно в тази лидерска методика се корени и значимостта на лидерската функция, още повече че политическата карта е запълнена с многостепенни и многоорганизационни агенти, които размиват обществените цели, а така и информационната презицност не е адекватна, за да се взимат правилни решения и точни избори.
Политическата персонализация е норматив, чрез който се помага на демократичното общество да се обвърже с управлението, за да бъдат в уверена легитимност хората, че могат да изразяват своите виждания и предпочитания, пред кого да изискват и от кого да търсят отговорност. Един променлив вот от избори до избори е в контрола на политическите лица, които деформират яснотата за лидерството в поведенческото си идентифициране. Неубедителността на политическите представители е предпоставка за изменчивостта на гражданската принадлежност. Във всяка сфера лоялността съгражда структурите също както доверието дава право на управление. Колективната лоялност, като разбиране за връзка от индивидуализация към обществен колективизъм, се стреми не само да не допусне подкопаване на функциите си, но и със свойствени умения и политически импулс да утвърждава и развива контактна мрежа по връзката политически лидери – граждански лидери. Такова съединително звено не допуска голяма дистанция между близкото и отдалеченото лидерство, тъй като политическата персонализация отчетливо написва профила си с лице към обществото, като по този начин, основополагайки лидерството на авторитета, адаптира и генерира повече хора от гражданския район, за да започне изграждането на контакта мрежа, която да стабилизира и лидерството на легитимността по цялата верига. С този начин на работа и комуникация между хората, които от своя страна представляват отделни групи, различията се свеждат до общи цели, но се постига най-значимото за обществения прогрес – необучените умове разбират как се достига до принципно разбирателство, където безпристрастните подходи са специфичният управленски характер, който оставя в поучителното минало насърчаването на публични и непублични конфликти, а задвижва политическа сила за стратегическо влияние, което договаря устойчивата връзка между гражданите и правителството.

инж. Станислава-Владимира Станкова