Без колан

Поръчвам си такси. Влизам в колата. Поздравявам. Настанявам се. Казвам накъде. Понечвам да поставя обезопасителния колан. Шофьорът ме спира. Да изчакам. Изважда някаква друга, подвижна закопчалка, за да освободи мястото за действителната. Изумително. Попитах го мигновено дали в Хасково е друг законът и пътниците са освободени от тази точка. Такъв ли е навикът. Такъв ли е стереотипът. Той, навлизайки в разяснителна кампания, учтиво ми обясни, че тук, в Хасково, може и без предпазен колан, защото така било устроено движението, че нямало условия за висока скорост. Пристигнах. Със закопчан колан. Откопчах го. Ще свири на свободно на следващия пасажер.

Ама какво ли е едно разбиране за спазване на правила и закони, че дори и жестокостта на причинена смърт, по случая със Семерджиев, води до тихо свидетелско шушукане: “Бързо, бързо, убихме хора”!

Станислава-Владимира