Бюджет ми предложиха. Аз програма търся.

град Хасково
Офис: ПП “Продължаваме промяната”
11 октомври 2022

Запътих се към офиса на ПП в Хасково с ясното искане за печатна версия на предизборната им програма.

Почуках. Никой не отвърна. Помислих, че е затворен офисът. Опитах. Та, влязох. Направих няколко крачки, за да достигна до същината на помещението. И какво да видя! Трима души (една жена и двама мъже), на основната голяма маса, в центъра на стаята, с лек слънчев нюанс, заварих да обядват едни огромни принцеси с кетчуп и майонеза. Стана ми неуобно, че прекъсвам хранителната консумация. Веднага поднесох извинение. Ама на мен ли трябваше да ми стане неудобно? Обаче извинението ми бе прието. Някак си вече не се притеснявах чак толкова. Казах по същество защо ги навестявам. Жената стана, разтършува се, засуети се. Не се изми. Но ми рече:
– Само да погледна тук за брошурката.
– Ааа не! – подскочих аз. Не брошурка. Търся онази програма, с онези 48 страници.
Продължи тя:
– Знаете ли, май са свършили.
Запъти се и към вътрешната стая в големия офис. Този път след нея тръгна и един от мъжете, та й подшушна:
– Ама тук никога не съм виждал да имаме от програмата.

Междувременно третият човек си хапваше спокойно, с наведена глава, докато аз чакам, а те търсят нещо, с което предварително знаят, че не разполагат. Бюджет ми предложиха. Отказах. Аз програма търся.

Не мога да не отбележа, че бяха много любезни. Дори предложиха да оставя номера си, като дойде наличността, да ми се обадят. Но аз ги уверих, че ще ги посетя отново. Че дори и често.

Най-важното от разказа е да изведем от етична и професионална гледа точка, че и от възпитателна гледна точка, как на работното място, на което посрещаш и изпращаш хора, не трябва да се яде – особено когато разполагаш и с вътрешни помещения.
Но когато тези детайли са с омазнени пръсти, къде да търсим чисти ръце в управлението!

инж. Станислава-Владимира Станкова