Верижният разпад на една курсистка

Драстични и критични събития напоследък ни заливат едно след друго без да успеем дори да си поемем дъх, но пък са достатъчно енергийни, за да доведат до истински взрив. И няма как да е по друг начин, когато виждаме как националната ни мисия е подложена на поредния опит с предизвестен край чрез целенасочено въздействие върху протичането на условия, изгнили от неграмотност и некомпетентност.
Четох наскоро интервю, в което новото моментно откритие на родната баскетболна централа за пореден път гордо демонстрира сбъркания си “компетентностен” модел, разклащайки епроветката на собствения си експеримент, ядрото на който е в разпад още преди своя старт.
Причините могат да се търсят навскъде. Обясненията за резултатите могат да бъдат всякакви. И най-вероятно докладът на треньорката, водеща националния ни отбор за девойки до 18, ще потъне в някой от бездънните шкафове на БФБаскетбол, докато мастилото му постепенно избледнее. Е, и? За срама – него ще го берат незаслужилите, всички онези, за които баскетболът е кауза, посвещение, страст и любов, тук, разбира се, включвам и феновете, чиято емоция е най-искрена.
Когато в интервюта чрез изявления със самочувствие твърде много надскачаш реалните възможности и резултати, е логичен въпросът: Кой кого излъга, кой ни излъга? За какво ли? За любимата игра, за заслужилите да я ръководят, за призваните да работят с деца, за самите деца, чиято бъдеща кариера е в процес на изграждане, за техните родители, за достойните да носят националния герб, за държавните средства, които се харчат в конкретния случай, а и по принцип. Всичко това остава зад завесата, защото може би няма кой да я открехне. Тогава да зададем въпрос, там отзад кой кого лъже по пътя на верижния разпад, след като на повърхността изплува тоталният крах?!
Могат да бъдат отправени поредица от въпроси към ръководството на федерацията и треньорката, на които те са длъжни да отговорят аргументирано. Нека ни кажат това ли е желаният резултат от гениалните и генерални промени за спасяване на женския баскетбол, които бяха въведени със същата липса на разум и прилив на безплоден ентусиазъм, подобни на изявите ни в Северна Македония.
Дали въпросната треньорка не е успяла в дългогодишната си активна спортна кариера да копира качествата на велики треньори като Георги Божков, особено и Петко Маринов, е въпрос на нейната същност. А каква е функцията на ценностна система, която приема за нормално да изостави екипа си, който в тона на демагогията е лансиран да приема форма на единство в процеса на работа, и това да бъде прието за редно действие от страна на висшите ръководители, оставам да прецените сами. Недоучилите като първа стъпка да предприемат акт на доучаване и след това да влизат във фаза на фалшива смаооценка, поемайки национални гарнутури, защото за там се изискват стойности и отговорности, незаложени в документалното сертифициране.
Същността на работа пък на ръководител от висшето ниво е да подбира максимално професионално и взискателно човешкия ресурс, с който да гони постигането на начертаните цели отдадено, но в частния случай целите вероятно притежават противоречива характеристика.
Дали, защото измислени ръководители продуцират измислени треньори, българският баскетбол е с привкус на сапунена опера с кичозен ефект.

инж. Станислава-Владимира Станкова