Глас за достойните кандидати

Томислав Дончев безспорно е един от най-добре подготвените ни политици с нужните политологически знания. Преди дни той ясно заяви, че хората в политиката е недостатъчно да са само експерти, следва със задължение да имат и политически познания. Същевременно ставаме свидетели на гръмко самохвалство от страна на партийни лидери какъв съдържателен престиж придобива избирателната листа чрез зададения голям процент кандидати от гражданската квота.

Какво обаче означава това?!

На първо място, липсата на кадри, предварително профилирани към политологията, но също така и тяхното селектиране и планомерно интегриране в динамиката на практическия политически живот.
Наличието на многоброен човешки ресурс от гражданската квота в материята на бъдещия парламент е относим знак към безредието на така търсения нов модел на управление.
Качеството в отделните сфери ще изглежда все по-далечно постижимо, докато се плаща за заемане на позиция на народен представител, а не се преминава през целия процес на изграждане и балансирано процесуално адаптиране в професионален план, както би трябвало да е във всяка посока на работа. Това е начинът за изпълване на дейността със стойност, пълнота и идеи, трансформирани в успешни решения – чрез стъпково преминаване през всички фази на реализация. Професионалните и личностни качества са предопределящи за по-бързото преминаване от фаза във фаза.
Учудващи са равнодушието и бездействието на някои народни представители във връзка с прецезирането на детайлното им изобразяване в медийното пространство, като допусканите неграмотност, некоректност и непохватен български език да стоят редом до техните имена, и най-вече до имената на партията, която ги издига, са тревожни признаци не само за работата им на партийно ниво, но и за отношението им към националната грижа. Този поразителен факт все по-осезаемо налага необходимостта от квалифициране в застъпената специалност, за да се достигне до най-търсеното – доверието на избирателите.

Важно напомняне е, че българският език е това съхранено богатство, което съставя идентичността ни.

По същата тази линия, пренебрегването на детайлите, допускането на недопустимост, както и липсата на специални умения в политиката, са пречка и за отстояването на партийния отбор, класата му и намерението за първото място. Следвайки образованието като приоритет, не бива екипите да оставят цяря гол, провиквайки се, че новите му дрехи са одеждите на успеха. Съществува ли тогава партийна и отборна лоялност, когато се мълчи за допусната грешка във виртуален рекламен агент на отбора, имайки предвид, че дигиталната подмяна е налична алтернатива. Разглеждайки поведението на отделните партийни структури, техните етикет и протокол, не се установява партийна отличителност в публичните изяви, като така трудно може да се говори за колективи и експертиза по отношение на протокола и примера към обществеността.

Друг важен момент е периодът на популяризиране в предизборните кампании. Наблюдава се ожесточена битка за изяви на кандидатите за народни представители, сякаш видими в публичното пространство за първи път, а фактологията доказва участие и в изминали предизборни кампании, като тук изниква питането защо се налага такава честотност сега, ако същите тези кандидати не са спирали през годините своята обществена ангажираност, както и измеримо свършеното през това време.

Купуването на гласове може да донесе успехи, но само и единствено за определена рамка време. Опасността идва след това, когато в партийния офис не са останали капацитети с енергия, визия и обществен актив. Достигането на устойчивата репутация изисква време и труд, но гарантира избирателно ниво, контрастно на масовия деморализиран ред. Тогава борбата ще е в посока към подобряване и усъвършенстване на човешките нужди реално, с гарантирана и константна парламентарна позиция, а не борба за раздаване на брошури с прилепнали банкноти за едно завъртане на стрелката време. Този проблем поражда още един след себе си. Журналистическите въпроси за управленските програми на партиите моментално и винаги поставят в нерви дебата, отговорите никога не са директни, а с препратка за четене в обем от страници. Хората очакват да чуят аргументиран синтез, изхождайки от декларираната компетентност за написване и оформяне, но се получава пауза и рязко преминаване в бурни и невъздържани дебати, лишени от модел на компетенции.

Социологическите проучвания вече дават ясен прогнозен образ за бъдещата вместимост на парламента. Но до този момент с партийно заглушаване не се споменават реалистичните постижимост, коалиция и тенденция, а се чува глас от кандидатските посоки за спечелване на изборите сякаш първата позиция би могла да посрещне всички.

Предварителните договорки в колектива, кой за кого да играе, са момент от пъзела, който следва да се разсъди от всеки избирател, и дали схематичните участници имат готовността за коректност както към партията, без която не биха могли да са на сцената, така и към всички хора, към които се стоварват обещания с живот на сапунени мехури. Избирателите трудно биха могли да бъдат манипулирани и чрез предварително подготвени и разиграни интервюта, предоставени в готов вариант на медиите, както и при лимит на въпросителните отправни точки. Всяко действие, лишено от натуралното си израстване, губи своята меродавност.

Възможността за мажоритарно гласуване е привилегия, а измерителите за достойна кандидатура са политическо и некомпрометирано дълголетие, етична комуникация, обществен стабилитет и хуманна достоверност. Проследими във времето. Демократичният режим на управление изисква солидна и непоколебима интелигентност, емоционална увереност, достъпност за разговори и валидна чуваемост. Възможностите в област Хасково са налице. Всеки глас за достойните кандидати носи укрепване на властовата секция за заздравяване на държавността. Отсяването зависи от нас.

инж. Станислава-Владимира Станкова