ГолЯми съмнения по професорски

ГолЯми съмнения по професорски от Антоанета Христова

Винаги съм считала, че професор да си е еталон за правоговор и правопис.
Винаги съм считала, че “професор” да придобиеш като титла преминава през лингвистични критерии при защита на научен труд.
Винаги съм считала, че професор приема подчинение само и единствено на науката и нейния прогрес.

Уви, Антоанета Христова защити днес в ефира на БНТ антитеза на гледищните ми представи.

Говори Антоанета Христова за поляризация в обществото, дезориентация на групите, задоволяване на лични потребности, без да си даде представата, че именно политолозите, на които се дава дума в медийното пространство, които следва да са най-важният регулатор, балансиращ социума, и отварящ хоризонт на анализ при всички гледни точки в съпоставка на предимства и недостатъци, отчитайки явленията коректно без склонностни интереси, са отговорни за тези процеси, а тя е на всеки екран от всяка медия.

Този безпорядък, в езикознанието и политическите науки на професорската степен, да атакува ехидно и нравоучително родители, изтъквайки липсата на познание и разбиране, с обвинителен акцент, е дръзко изпълнение в опит на избавление от собствената безпътица между преподаването и службата.

Типично за конюнктурната методика по обслужващата популяризация в страната, истинските ескперти в политологията се държат в ъгъла със запушена уста, тъй като научната истина е не само непреодолимост, но и активатор на човешката мисъл и последващите свобода и мнение.

ГолЯми съмнения Антоанета Христова

Антоанета Христова за родителите и децата

инж. Станислава-Владимира Станкова