Григор Григоров (автомобилен състезател)

Изключителен оптимизъм и вяра в бъдещето на България ми дават хора като следващия ми гост. Неговите 24 години са изпълнени със съдържание и философия, завидни за възрастта му. Образованието го завежда в УНСС с профил Икономика на туризма, а спортният му талант го прави най-успешния млад рали състезател у нас. Той става шампион в едномарковия шампионат HYUNDAI Racing Trophy и във вълнуващия V1 Challenge през 2015 година. Двукратен носител е на титлата Junior за млади пилоти до 27 годишна възраст на Балканите. Още от ранна възраст проявява интерес към автомобилите и не след дълго бива забелязан от 8-кратния рали шампион на България, Димитър Илиев, с което стартира и кариерата си на рали пилот. Гостът ми става първият пилот в история на БФАС, получил лиценз под 18 годишна възраст. Едва 17 годишен става шампион в обединената група А&N на шампионата на България по Планинско изкачване, като следващата година отново печели трофея. Благодарение на международните си успехи той неколкократно е награждаван лично от министър Красен Кралев.

За мен е чест и удоволствие да Ви представя младата гордост на българския спорт – Григор Григоров.

 

Вие сте толкова млад и успял, че наистина, може би, трябва да Ви върна в детските години, за да разкажете как започна всичко?

Още от дете проявявам интерес към автомобили, мотоциклети, или казано, към всичко, което се захранва с бензин, движи се и издава силни звуци. Баща ми забеляза този интерес, който нося от дядо ми Евгени Вълчев, голям почитател на автомобилния спорт, участвал през 60-те и 70-те години в различни любителски състезания.

Всичко започна съвсем случайно, когато се запознах с моя бъдещ треньор, инструктор и ментор в годините, Димитър Илиев. Баща ми проведе разговор с него, с молба да направим един тест или урок, в който да види като професионалист притежавам ли заложби. До този момент никога не се бях интересувал от автомобилен спорт, не знаех, че в България има рали състезатели, и че се провеждат такъв тип мероприятия. Беше голяма изненада за мен, отивайки на трасето за първи път. Качих се в автомобил, подготвен за състезания, доста обикновен, с под 80 конски сили, но добре обезопасен, оборудван с неща, които виждах за първи път – обезопасителна клетка, спортни седалки, волан, 6-точкови колани. И тогава Митко ме попита дали мога да превключвам скорости. Това всъщност беше единственото, което можех. Кола бях карал единствено с баща ми на отдалечени пътища, за удоволствие, нищо специално. Бях на 15 годишна възраст. Още в края на деня успях да направя едно от най-добрите времена на пистата с този автомобил. Също така претърпяхме лек инцидент, при който поради много високата скорост, изгубих контрол над автомобила. Всичко се случи за части от секундата, без да разсъждавам, просто се доверих на инстнктите си и успях да овладея автомобила. Помня, че след като колата спря в една нива, Митко гледаше надолу и беше с прилепени ръце една до друга между краката, перфектно осъзнавайки сериозността на инцидента, който можеше да последва. Избегнахме го само с леки щети по колата. Обърна се към мен и каза: “Ей, да знаеш, че от теб май ще излезе нещо!“. Тогава всъщност за първи път ми просветна, че аз, може би, имам някаква дарба и, че трябва да се развивам в тази насока, и да спра да мисля за другите ми амбиции, тъй като исках да ставам доктор, пластичен хирург и какво ли не като едно дете на 15. Впоследствие започнахме работа с него и с течение на времето направих няколко любителски състезания, ходех с него заедно по различни курсове, където постепенно се развивах, и така дойде един от най-важните моменти в живота ми, когато Митко настоя да взема неговия състезателен автомобил, шампионското Mitsubishi, с което имаше 18 поредни победи, без нито една загуба в националното първенство. Изведнъж от дете, трябваше да се превърна в мъж с отговорности. Това беше един наистина много специален момент за мен, да имам възможността да се кача в такава емблематична кола на такъв човек. И така започнахме участието си в планинския рали шампионат.

Печелите планинския шампионат при първото си участие?

Да, беше шеметна първа година. Досега всичко бяха само тренировки за този ден на първото ми състезание, планинско “Аладжа манастир”, Варна. Няма да забравя онзи момент, в който за първи път ме извикаха на стартовата линия и видях часовника да отброява секундите. Никога не съм се чувствал толкова на място и сигурен в себе си, че това е единственото нещо, което искам да правя цял живот. Направих серия от успешни състезания и за мое щастие успях да спечеля в дебютната си година, като станах най-младият шампион на България в автомобилните спортове. През следващата година продължих с доброто си представяне и повторих успеха си от предходната 2012 година.

 

Как се стигна до там да бъдете единственият български пилот, лицензиран към БФАС преди 18 годишна възраст?

Стигна се, благодарение на големия ентусиазъм, който имахме аз и баща ми, и на близките ми отношения с Димитър и Владимир Илиеви, които имаха преки контакти с федерацията, с FIA. Те за първи път работеха с толкова млад човек като мен и за първи път се сблъскаха с професионално отношение от дете. Тогава и двамата настояваха да се издаде подобен документ, чрез който младежи под 18 годишна възраст да взимат състезателен лиценз и да могат да участват в национални и международни състезания. Това е практика, която съществува в цял свят, само че в малката България нещата са много закостенели. Впоследствие се преборихме за това нещо и с писменото разрешение на родителите ми, ни дадоха правото да се състезаваме в национални и международни състезания.

Присъщ за младите хора е силният темперамент. Как го овладявате до такава прецизност, необходима за Вашия спорт?

Смятам, че вече излизам от тази възраст, в която хормоните бушуват и действаш повече със сърце, отколкото с разум. Като цяло за мен е характерно, че аз винаги съм овладявал този темперамент, който, и за мое щастие, е не до такава степен развит, както на повечето ми връстници. Винаги съм бил изключително спокоен и уравновесен. Винаги разумът е надделявал над емоциите. Избягвам да правя грешки и със сигурност се уча от тях, ако ги направя. Много рядко ми се случва да повторя една и съща грешка.

 

Колко скъп спорт е автомобилният?

Това е най-скъпият спорт. Най-евтините професионални автомобили стартират от около 60 000, 70 000 евро и достигат над 1 милион паунда. Без сериозна финансова подкрепа и огромни фирми зад гърба ти не можеш да успееш. Единственото по-скъпо от рали дисциплината са пистовите състезания, тъй като там преобладават маркетингът, PR връзките, хубавите жени, скъпите коли и рекламата. Нашият спорт не е чак до такава степен комерсиален, но пък е известен с това, че най-комплексните и добрите пилоти са именно рали състезателите, тъй като рали дисциплината е изключително сложна. Включени са абсолютно всички метеорологични условия, различните видове настилки: сняг, лед, вода, мъгла, реки, чакъл и много други. Едно от най-хубавите неща е, че се състезаваме предимно по пътищата от стандартната пътна мрежа, по която всеки ден минават нормални автомобили, и изпитваме същото, което всеки един водач, но нашата работа е да търсим лимита на сцепление през цялото време. Също така нашите автомобили са много близки до серийните. Комплексността на спорта го превръща във “висшия пилотаж” в моторспорта.

Кои са хората, оказали Ви най-голяма подкрепа, както емоционална, така и финансова?

На първо място, разбира се, баща ми, който е и мой професионален мениджър. През цялата ми кариера той ме е съпровождал и ми е помагал в абсолютно всичко. Най-тежката задача е неговата, да води преговори с фирми и бъдещи спонсори. От доста време насам аз също поемам част от тази дейност. Сестра ми, майка ми, приятелите със сигурност не са спомогнали по-малко за кариерата ми, и също така моите ментори Владимир и Димитър Илиеви.

 

Освен основните морално-волеви качества, необходими за всеки спортист, какво е специфичното, което трябва да притежавате във Вашия спорт?

Трябва да си изключително хладнокръвен, но на първо място бих казал интелигентен. Ситуациите никога не се повтарят и чрез интелект и разум трябва да отиграваш ситуациите. Изисква се голяма взискателност към себе си. Важно е да си поставяш реални цели, но винаги повече от това, което ще ти бъде комфортно. Само извън комфортната си зона, човек може да постигне целите си. Много е важно да си отборен играч и да си изключително търпелив. Екипът ни е съставен от механици, инженери, мениджъри, спортни терапевти, психолози. Всеки един от тях трябва да влага сърце и желание в това, което прави, защото в противен случай, провалът е сигурен.

Имате ли специална подготовка преди самото състезание?

Не съм вярващ и суеверен. Когато бях такъв, видях, че това ми пречи. Разконцентрираше ме и затова сега съм свободен и не съм обременен от нищо. Единствената ми цел е да изчистя главата си максимално преди старта. Отдавам се повече на физическа подготовка, уединение и анализ за предстоящото състезание.

В какво се състои обезопасяването на един спортен автомобил?

Нашите автомобили са изключително добре обезопасени. FIA от дълги години насам работи с желанието да подобри безопасността. Затова са създадени и тези обезопасителни клетки в автомобилите, наречени “roll cage”, или така познатата тръбна конструкция, която ни предпазва при различни катастрофи. Разполагаме със спортни седалки тип корито, спортен волан, 6-точкови колани, които ни държат на място. Използваме система “Ханс”, която се захваща за каската и ни предпазва от камшичен удар, тъй като преди години това е била основната причина за смърт в спорта. Разполагаме също така и с противопожарна система и огнеопорен костюм.

 

Трасето Кол дьо Тюрини изглежда страховито за преминаване. Разкажете ни за тази Ваша победа.

Бях участник в състезанието Рали Антиб, което беше част от Tour European Rally шампионата. Състезавах се в категорията за млади пилоти, където спечелих въпросната отсечка. Беше прекрасен спомен, тъй като това е най-известният рали етап в света и част от легендарното рали “Монте Карло”.

Как правите прехода от професионалния живот зад волана към ежедневния? Високите скорости притегателна сила ли са?

Не обичам високи скорости, дори се страхувам от тях. Страхът е едно от основните качества, които трябва да притежава човек и никога да не забравя, че не е безсмъртен. Страхът е това, което те държи на пътя.

Не мисля, че трябва някакъв специфичен преход. Както казва легендата Стийв Маккуин, “Състезанието е моят живот. Всичко преди и след е само чакане”. Все още се опитвам да спра да чакам следващото състезание, а да се фокусирам върху другите важни неща в живота в свободното време. Важно е, че семейството и приятелите ми ме подкрепят и се гордеят с това, с което се занимавам.

Стартирахте школа за шофиране. Какви са нейните основни цели?

Школата носи моето име Grigorov Driving Academy. Представянето ще бъде съвместно с една наша кампания, наречена “Шофьор за пример”, която е планирана да стартира през началото на месец март. Нейните цели, разбира се, са да спомогне намаляването броя на жертвите по пътищата. Искам да убедя хората и моите курсисти, че не може постоянно да се оправдават с липсата на перфектни условия за шофиране. И на нас в ралито не ни е приятно, като има големи дупки или камъни по пътя, но отсечките не ги избираме ние, същото е и тук, живеем в България. Искам да науча хората, че трябва да разчитат единствено на себе си, и че трябва сами да се справят с трудностите. За целта съм изготвил различни програми на обучение, които ще спомогнат за общото подобряване на шофьорските умения на пътя. И всъщност с петте минути, които ще спечелим, когато бързаме, рискуваме да претърпим инцидент, да убием друг човек на пътя, а стресът, който си причиняваме е един бавен убиец, който оказва влияние след време.

 

Каква препоръка ще отправите към всички хора зад волана?

Разбира се, да бъдат по-внимателни, но не искам да звучи банално. Нека се опитат да проявят разум и търпение на пътя, а добрата подготовка ще им се отблагодари със спокойно и безопасно пътуване.