Давам

Пет пари не давам,
че свил е вънка студ.
Истински се забавлявам,
че светът е луд.

Пет пари не давам,
че вятърът ечи.
Истински се наслаждавам
на вражески очи.

Пет пари не давам,
че излива се порой.
Истински се удивлявам
на душевния застой.

Пет пари не давам,
че пука се “леда”.
Истински се заслепявам
от кича по света.

Пет пари не давам,
че спуска се мъгла.
Истински се подчинявам
на “мойта” свобода.

Давам повече от пет пари
за този студ навън,
ако в сърцето ми гори
пламъкът от сладкия ми сън.

Давам повече от пет пари
как вятърът навън ечи,
ако сърцето ми стопи
“погледът” на тез очи.

Давам повече от пет пари
за изливащия се порой,
ако сърцето ми мълчи,
предизвикано от Той.

Давам повече от пет пари
за хлъзгавия лед,
ако сърцето ми брои
дните отзад напред.

Давам повече от пет пари
за вдигналата се мъгла,
ако сърцето ми топи
дори замръзнали стъкла!

Станислава-Владимира Станкова