Децата, възпитанието и овластяването на учителя като образователно достойнство

1. Дисциплина – задължително за всички членове на един колектив спазване на строго определен ред като установени правила за поведение и общуване. Изграждане на добри навици и самосъзнание за спазване на правила от всякакво естество.

2. Отговорност – задължение на всеки член от колектива да отговаря за действията и постъпките си, като по този начин се грижи и за екипните сигурност, успеваемост и среда. Така и съзнанието за съвестно изпълнение на учебните, обществените, служебните и други ангажименти е пътят от отговорността към навлизането в детайлите на всеки един процес, в който се съществува. Пълноценно адаптиране към житейските регистри. Всичко е процес.

3. От индивидуален към колективен подход – съвкупност от емоционални, комуникационни и поведенчески средства и похвати, избирани и прилагани за пристъпване към постигане на определени цели за изграждане на пълноценна среда, подходяща за развитие от личното към екипното. Подхождане с разбиране и провокиране към разсъждаване върху всяко движение при съотносими последствия, предимства и благоприятстващи способности. Откриване на хоризонт за изяви, лидерски потенциал и класификатор на даровитостта.

4. Уважение – положителна нравствена оценка, почитаща целесъобразната, общественополезна човешка дейност, свързана както с физическо и умствено състояние на висока степен на концентрация, така и с дневника на съдействащата стойност.

5. Взискателност – високи изисквания по отношение на качествата или действията, за отворени важности за достигане до максималния капацитет или до отваряне на пространство за неговото теоритично и практическо разширяване.

6. Любов – чувство на самоотверженост, топло отношение и осъзнатост към състрадателност и емпатия, привързаност към предаването на знания и взаимната подкрепа, подхранващи силните страни на всеки от колектива.

7. Тъждественост – поведенчески, нравствени и естетически норми, съответстващи на спецификата на конкретна обстановка.

8. Инициативност – обмен и обсъждане на идеи за действия и начинания и тяхното осъществяване, раздробяване на всички детайли, както и стимулиране на ръководещите роли, предприемчивостта и съвместната дейност при рамкиране от високи етични стандарти.

9. Житейски уроци – теми, обекти и събития, свързани с реалния живот, човешките взаимоотношения и реактивния поведенчески емоционално балансиран поток, разговаряни с децата и подрастващите като почитана чувствителност при безкомпромисна принципност за отъждествяване на примери, поуки и изводи в действителността.

10. Принципност – подкрепа при ежедневните предизвикателства за изграждане на характер, ръководещ се от спазване на определени изисквания при високи морални критерии за достигане до висококвалифицирана експертност и модел на подражание.

11. Справедливост – обективност и безпристрастност при преценките, съвестта и основанията в хода на всяка интервенция, застъпничество или участие.

12. Хигиена – чистота като условия за здраве, чистота като условия за благоприятна среда на пребиваване, и чистота като условия за поддържане на коректност, лоялност и доблест в човешките взаимоотношения.

Учителят не е просто лице, което обучава. Учителят е най-висше обществено призвание, което следва да бъде издържано откъм книжовен български език, прецизен външен вид, авторитетен, атрактивен, харесван и уважаван профил, притегателен за младежките интерес и развитие. Модел за подражание. За да бъде овластена професията като достойнство, което да възпитава и изгражда грамотни, пристойни и пълноценни хора, не могат да се правят никакви компромиси с учителското очертание като професионални изисквания, тъй като формата на влияние е осезаема. Въпросът е в коя посока.