Доброто управление в идеологията на демокрацията
Доброто управление
В идеологията на демокрацията с фокус върху политическата добродетел в днешния предизборен период търсенето на осемфакторния измерител за добро управление, посочен от ООН, продължава да се пропуква по определени пунктове. Да кажем какво се разбира под добро управление. Такъв ръководен механизим обикновено се отчита с изпълнение на програмни прозрачност, ефективност и отчетност. Оперативното му измерение пък засяга взимането на решения на държавно ниво, от които произлиза и цялостната управленска стратегия на страната. В принципите за доброто управление влизат и приложенията на установената политическа рамка.
Целите в конфигурация общество, правителствен и неправителствен сектор следва да са с равновесие на решенията и структурното администриране по ефективни и дигитални пътеки. Графиката на ценностите е част от управленския чертеж, като предназначението й е да настанява в обществото отговорно взаимодействие, справедливост, върховенство на закона, но и ефективно и ефикасно регулиране на междуинституционалния колектив. Най-добри съветници в общия случай застават умението за чуваемост и коректният прочит, за да се достигне до потенциалния отговор на нуждите на хората.
Отсъствието на действителен социален договор тежко влачи след себе си нищожен процент грамотност сред населението, като се засенчва узряването към проблематиките, пренасяйки ги и към чуждия свят, по идентичност с маркираните литературни особености в периода от Освобождението до Първата световна война, а рефлексивната негация на всичко извън границата на традиционното протича като опозиционна склонност към активен процес на консервиране на модел за въртешно управление.
По линия на същия контекст изграждането на мир е интервенция, която е предназначена за предотвратяване на началото или възобновяването на насилствен конфликт чрез създаване на устойчив свят. Дейностите по изграждане на мира се отнасят до първопричините или потенциалните причини за насилие, създават обществени очаквания за мирно разрешаване на конфликти и стабилизират обществото политически и социално-икономически, а подобен доклад усперодно се съотнася и към съхранението на смоменатата мирна и устойчива среда с канализирано спазване и отстояване на доброто управление, демократично ориентирано към избирателите. Миростроителните ситуационни агенти се характеризират със свойство на самоподдържане, помирение, но и предотвратяване на потенциален рестарт на конфликта. Основна задача при изграждането на мира е функционалната интеграция на гражданското общество, паралелно със създаване на механизми за върховенство на закона и разглеждане на базовите структурни и обществени проблеми.
Осъществяването на мира се систематизира в три степени на състояние – стабилизиране, изграждане на държавен капацитет и устойчиво насърчаване на мира. Разоръжаването, демобилизацията и реинтеграцията (РДР) към бившите солдати е усилвател към държавната стабилност след даден удар. Следващата стъпка е с подход към установяване на легитимността на държавата при разработване на системи за правова държава и публична администрация, образователна и здравна инфраструктура и демократични и отговорни държавни институции. Поддържането на мирен дух обозначава способността на обществото да управлява и оперира конфликтите мирно с благоприятстване на социално-икономическия прираст.
Неизменна необходимост при осъществяване на такъв управленски стил преминава през изграждане на мостове между различни общности, абсолютно зачитане на правата на човека, по тъждествени начини и просперитет на гражданското общество и частния сектор, които могат да представляват различни интереси от социално отговорен тип, ориентиран към подкрепата на общността.
Посочените аспекти на добро и мирно управление, съобразени с изгражнето на устойчив мир, при положения на прочистване на средата и съхранението й с поглед напред, са относими и чрез образния паралелизъм в 2021 година на държава и общество.
Амалгамата от местни и международни компоненти е от ключово значение за изграждането на дългосрочен устойчив мир, независимо че в повечето случаи международната подкрепа е от съществено значение, важно е да се спомене, че практиките за изграждане на мира произтичат от местните общности, те са съобразени с местните рамков смисъл и култура по начин, по който обобщените международни подходи за изграждане на мира не намират пълна съвместимост.
инж. Станислава-Владимира Станкова