Елена Станкова: “Премахването на чужденките при жените доведе до разпад в мъжката част”

За никого не е тайна, че българският баскетбол се управлява от болното его и комплексите за малоценност на едно джудже. Не го наричам човек, защото отдавна не виждам такива качества у него. Биполярното му поведение доведе до пълен стрес у безхарактерните и му създаде големи войни с тези, които се водят от принципи и морални ценности. Благодарение на така създалата се ситуация уродливите явления в баскетбола ни следваха едно след друго. Нагледахме се на побоища, бяха раздавани шамари на ръководители на отбори, дърпани за косите национални състезателки пред портите на Националния стадион “Васил Левски”, един от съдиите, сега шеф на колегията, цъфна с аркада, някои състезатели изядоха шутове по време на мач, заплашен беше дежурен делегат с прерязване на гърлото, а спуканите гуми на авторитети и треньори, на превозните средства на отборите, са си само част от ежедневието. Всичко това в унисон с чистия баскетбол и феърплей. Това се превърна в ежедневие, добре прикривано от шефа на родната централа. Всички средства срещу можещите и интелигентните влизаха в употреба.
Не само това! На някои се вършеха услуги, за да бъдат държани в подчинение, а на другите, които не се връзваха, им се пречеше всячески. Бяха прозвънявани спонсори, кметове и кой ли не, за да бъде нарушена целостта, а и политиката на клубовете. Влиянието върху част от съдиите не е тайна за никого, а някои от тях изробуваха и цели кариери. Бяха им обещавани наряди в разни международни лиги и старт по стълбичката нагоре. Проследявайки нарядите, се вижда ясно и точно кой цар, кой господар. Но най-голямо влияние са оказали баницата и бозата, носени всяка сутрин в кабинета. В този кабинет, където трябва да се гради имиджът на българския баскетбол. Вместо това на сутрешна софра са градени пъклени планове. Кога започва това ли? Мисля, че отдавна, но със сигурност се разгръща в периода, когато казва за собствения си спонсор-банка: “Пари като вестници!” И продължава с пълна сила и днес! Маскиран обаче под изкуствено благоприличие, защото тук вече няма шест-пет.
Много важен елемент в тази схема е разпределението на треньорските постове както в клубните отбори, така и в националните. Разпределението на състезателки и състезатели по клубовете също е от голямо значение, като на троянските коне се гледа като на златни. Треньорите, кой се усетил, усетил, който не, духа супата. Други пък ставаха побратими и безлични, каквито са и отборите им.
Защо избрах това заглавие? Защото “Хасково 2012” се превърна в трън в очите и всичко казано по-горе бе употребено с пълна сила. Още през 2012 година, стартирайки участие, аз заявих, че БФБаскетбол е дефектна и сбъркана структура, аргументи бол. Последва бърза глоба, дошла от някой си орган. Тогава не съм и предполагала колко е дефектна и сбъркана в действителност.
Казах, че пластовете се разместиха в женския баскетбол с нашето появяване и това даде малко въздух на такива като Минчев. Едно много силно женско първенство беше голяма заплаха за нечие его, комплексите водеха само до ликвидиране на женската част. Между другото, чужденките бяха трудни за манипулиране и отстраняването им беше задължително.
Но тук е голямото НО! Защо да виним някой си?! Та тук има само един виновен, че е допуснал да го хванат за носа. Абе, ти си голям човек, колко ли му трябва на едно джудже да се катери, че да ти стигне носа?! И знаеш ли, че ти доведе женския баскетбол до разруха, не джуджето! То се е скрило в мъжката част и сега видимо притиснато спазва благоприличие.
Един кмет, който години наред гради спортния имидж на града си, също беше спънат и оплетен в тази мрежа. Опитах се да му обясна, че така не се печели лоби и един ден трудно ще изтрие срама. Падението му стигна дотам, че нарече Шампиона и Носителя на Купата еднодневка. Събитията са значими не заради продължителността им, а поради същността им, уважаеми господине!
Политиката да изтребете конкурентите със средства извън терена ви доведе дотам, че и отбор като “Берое” вече не ви взима насериозно.
Това беше голямата почивка на Любо Минчев и другите като него. Но след разпада на женската част, топката е в мъжката! Сценарият е същият, но героите са все по-уморени. Любо няма да си тръгне като мене, ще остане, ще му коства много, а другите не зяпайте, проявете характер, не ви ли писна да сте в ъглите, там прахолякът е най-много. И довеждайте нещата докрай, не е достатъчно само да се поиска оставката на Главния виновник, тя трябва да се отвоюва!
Само тогава ще има нещо ново под слънцето и то ще огрява българския баскетбол!