Емоционалната интелигентност при различието в културите

Емоционалната интелигентност измерва способността да разпознаваме и регулираме емоциите. Тази способност значително влияе върху възможността на човек да преценява мислите си, както и тези на другите, и да изгражда силни и смислени взаимоотношения. Формата на емоционална интелигентност се определя чрез терминология, касаеща двата основни аспекта на опознаване на чувствата. Интраперсоналната интелигентност разпознава собствените ни чувства, докато интерперсоналната интелигентност се грижи за опознаването на чувствата на другите и умението да познаваме чуждите емоции и социалната компетентност. Могат да се изложат причини относно важността на емоционалната интелигентност и това как тя служи във връзка с начина на комуникация, поставяне на подходяща дистанция в делова обстановка, колективна привързаност, както и при взимаме на решения от всякакъв тип. Емоционалната интелигентност притежава свързваща нишка при различието в културите от социален характер, което от своя страна е част от етичната стратегия на всяка организация.
Имайки предвид, че емоциите се считат за реален риск, влияещ на морала и рационалното поведение, самоконтролът е това свойствено мерило, което отсява оцелелите качества. Самопознанието, прието като сърцевината на емоционалната интелигентност, достига до ниво на лидерство в бизнеса сред човешкия ресурс, като хора с по-висока емоционална интелигентност не само бележат по-добро работно представяне, но и достигат по-добро ментално здраве, което предразполага и към по-голям обхват на действие.
Емоционалният език въздейства на множество фактори като мотивация, креативност, лидерство, взимане на решения, преговори, лично и личностно развитие, образование, които фактори са съставни за просперитета на бизнес организациите. Позовавайки се на тази смислова система, към компетенциите, върху които е нужно да се работи с човешкия ресурс, е и способността за адаптиране към различна среда, група или ситуация. Като краен резултат тук очакванията са за ефективност и удовлетворение, базирайки се на отговора към нуждите на съответния работен или културен климат.
Всяка една организяция има значим ангажимент към експоненциалното технологично развитие, отнесено към процес на промяна и иновация, който процес е пряко зависим с емоционалното състояние на работещите по всички нива в йерархията.
Емоционалната интелигентност функционира с планов възглед на четири стандарта по линията на самоосъзнаване, социално осъзнаване, самоуправление и социално управление. Чувствата, вълненията и емоциите винаги се отнасят към характерността на социализацията, развитието на хората и техните преки или косвени взаимоотношения. Концепционно емоционалната интелигентност не може да отчете универсална рамка на научна степен, още повече, попадайки в корелация на междуличностни обстановки.
Според Уилмот, целта на корпоративната култура е да спечели сърцата и умовете на служителите.(Willmott 1993)
Твърди се, че укрепването на корпоративната култура е ключът към осигуряването на необичайни усилия от редовите служители, трансформирайки ги в победители, шампиони, герои на деня.

инж. Станислава-Владимира Станкова