Етичният! Записки.

Етичният човек не е тихият на клисурата. Бъркат го и с мекушавия, и с послушния. Не е нито отстъпчивият, нито слабият. През прохода безволевият не преминава. И той не е. Дерето и мълчаливия отказва. И той етичният не е.

Етичният човек е неизтощимият в долината. Знаят го като “силният характер”. Етичният е епичен в мощните си и издръжливи всекидневни бран и дело на полесражението на поривите за унищожение на добрите и чисти нрави. Етичният е висок по морал. Моралът е поведение. Поведението е постъпки. Постъпките са съвест. Съвестта е обществена отговорност. Задължения и труд. Труд и дисциплина. Съзнание за принадлежност и обвързване в човешките общества.

Личният нравствен подвиг е твърдост на убеждения, чрез които да опазиш като сакрални всички извоювани духовни придобивки, дето завещават етичния човек като школа за културно усъвършенстване и непреклонност към етичното възпитание на хората с общи корени и история.

Вторник, 18 юли. Някъде към 20:44.
Топло, но вече прохладно. Записки.

Станислава-Владимира