За егото

За егото, което го мъчеше ужасно,
бореше се в него момчето недорасло,
че искаше да бъде факторът съществен,
от който да зависи образът обществен.

За егото, за него, готов на всичко беше,
от радост и от гняв за него и ревеше,
сълзите “във” очите давеха народа,
дръзнал да оспорва злата му природа.

За егото, за него, би платил цената
да бъде дълго време и робът, и слугата,
че искал да изчисти името мизерно,
на чисто да започне в бяло-черно.

За егото, за него, би сменял цветове,
за него би създал безбройни врагове,
приятели подхлъзвал по тънки ледове,
до постовете техни да се добере.

За егото, за него, трябват му пари,
за липсата на класа той ще си плати,
нагонът му за слава ще подсигурят
лакеите му верни, които му принадлежат.

За егото, за него, не може само слава,
в природата му жалка не може без измама,
и лесно ще изготви в тази схема план
как да оплете от джудже до великан.

За егото, което отрови му душата,
дали капан постави му съдбата?!
Докога ли то ще издържи,
е въпрос на време и лъжи!

Станислава-Владимира Станкова