За едно партийно безличие също се работи, работи, работи с години

Всяко деяние следва да бъде облечено в бранда на културния код. Винаги съм имала уважение в изключителност към позициите на министър-председател, президент, но моята толерантност, оказва се, не е здравословна, тъй като вулканът от правни и морални изопачения изригва със страшна сила всеки ден, заливайки ни със съпротивителна ярост и страх от заличаване. Изригвайки, земята се горещи от слово по теми извън реалността, поставени в измерението на паралелния свят. Чиста проба словесна имитация и последващи периодични сквернословия и интровертни смущения. Но улисани във вардене на безчестието, то застига, следвайки системния си житейски ход. Какво ли не се причинява на Хасково от години. Разбъркаха се традициите, унижи се съществуването, потъпка се територията. Безцеремонно подмятан град от експеримент в експеримент. Без да се мисли за бъдещето на децата.

Дойде ли обаче време за избори, паметта секва, като от тежка емоционална катастрофа. Важно е да се знае, че когато се взимат икономически решения, същите задължително трябва да следват хомогенните свойства на социалните отговорност и дейност, за да знае обществеността, че е защитена и обгрижвана. Притиснат от времето в поле на безизходица, а и рефлекторните дразнения от образа му вече не носят такава важност към общественото настроение, Борисов остана сляп за новите, лоялни и неопетнени лица, които така или иначе се броят на пръстите на едната ръка в национален план, а се облегна на тези, които през годините злоупотребяваха с неговото име публично, а и до ден днешен разкриват некоректността си към него. Колекционирам сигналите си към ПП ГЕРБ, като вече имам няколко тома. Вечно даващият заето телефон се оказва проблемна стратегия не за такива като мен, но за партийната структура, която съвсем логично следва естествения ход на разпада си. ПП ГЕРБ от доминанта се превъплъти в ролята на грешно поставена запетая, громяща българската граматика в състава на простото изречение. За някои е учудващо как с целия наличен ресурс партията позволи това сгромолясване, но когато се работи, работи, работи за умишленото отстраняване на контрола, резултатите са видими.
Играта на ротационни изказвания пред PR заснемането е изгубила всякаква демократична и дипломатична възможност за диалог сред хората, като усетът на избирателите не изневерява, за да се знае и разбира, че се мисли в интересчийски профил, а не в името на държавата, че се плаши с агресия, а да се твърди мотив за мир.

Деструкцията на ПП ГЕРБ идва от подобни физиономии, докато в партията интелигентните, младите и малкото останали компетентни са притиснати в миманса, а гражданската квота се грижи за тоталния разпад. Антиподните монтажи са налице, като се позволява набутване на хора от гражданската квота (Хасково и Варна) със съмнително образование, нямащи представа ЩО Е ТО ПОЛИТИКА?, за сметка на такива, които осъзнато от ранна детска възраст се развиват в това направление. Безцеремонно се дава свобода при пазарната действеност на побеснялата гражданска квота, а и не само. Кадровият резерв на ПП ГЕРБ Хасково от години е изчерпан, а отсъствието на работа, работа, работа по селектиране, обучение и интегриране на специалисти се връща като стремителен бумеранг, с оглед на възмутително подбраната гражданска квота. Координаторската отговорност по тази линия е злепоставена. Мобилният механизъм на зрялата демокрация съставлява силовото поле на потенциала при алтернативност пред отделните индивиди да прекрачат прага на политическия живот. Легитимността тук е невалидна, изхождайки от липсата на актуализация и респективно липса на елит в политическия спектър на партийната структура. Това обяснява и отколненията от политическата нормативност, като скритата агресия за достигане до неимоверно търсената лична изгода отдавна е изпъдила всякаква степен на осъзнатост, особено в частта при възприятията на избирателите. Годината вече е 2021.

В периода на протестите от лятото на 2020 година Даниела Дариткова изрази зачудването си защо, когато ПП ГЕРБ гради стабилна перспектива на държавата, хората не виждат перспектива за своите деца и искат промяна. В Хасково се носят легенди за един безкраен хасковски гейт, градска окупация от тесен кръг, целево усвояване на обществени и програмни средства, еднолично разпределяне на градски капитал, умишлено изтласкване на културното население в периферията и една цялостна поквара при всяка процедура, като се преминава към разлагащо уязвените структури на партията, които стоят в изолация от проблемите на същите тези хора, защото приоритизирането на работните процеси е от крайно непочтен характер. Папки има не само в една моментно развихрила се кариеристка като Елена Йончева, но не ние, гражданите, трябва да осъществим костната реконструкция, а Вие, които сте част от изпълнителното функциониране на партията е обществено коректно да извършите нужното. В последните седмици се изля порой от доказателствена улика за нарушения и проблеми в енергетиката, като в този контекст e разбираeмо защо едни материали се вадят от общата купчина, за да придобият отделност, и защо продължават заеманите гербаджийски столове, както и този в Хасково. Но ПП ГЕРБ в Хасково има и други проблеми, вътрешнопартийни, на местно ниво. Дремките по време на партийния живот, както и поставянето на лица с цели, различни от обществените, водят до дълбока криза на средата и разкриването на още много нелегални точки от покварената и измамна картина на назначенията, която клони до разпад по стълбицата от партийно до национално ниво. Гражданите всеки ден се питат дали Борисов толкова много мрази Хасково, че разпорежда срамни назначения тук (пример с областния управител Стефка Здравкова). Или просто така трябва да е, за да продължава?! Забелязва се, разбри се, вниква се, установява се, че опорните точки, класифицирани като пороци (корупция, търговия с власт, кадруване и злоупотреба с обществено положение) са единствен управленски целеви инструментариум в град Хасково. Връщайки главните герои назад във времето, проследявайки разгърнатите от тях разлагащи процеси, е абсолютно обяснимо и сегашното им повалено поведенческо мерило. Град Хасково не е затворен и скрит периметър и всички кръгови движения и постъпки на хората в него са ясно видими за цялото население. На рафта има от всичко по много, като започнеш от енергетика, неправителствени организации, та стигнеш до пряко предаване. Точно както бурният вятър вдига и носи отпадъците по мръсните градски улици, така и хорското сказание предава подобни по признак потоци за рекет, рушвети и разграбване. Такова по порода управление, което може да се отчете само и единствено като своеобразен изстрел срещу гражданите, е безславно прерязаното вдъхновение на главатарите и техния пълен комплект, което много психоаналитици биха очертали като вълна на отклонение от Принципа на удоволствието и Принципа на реалността. Нужното осъзнаване е процес, вече задвижен от обществото, и този процес без цензура започна да демаскира приложеното недопустимо нагазване върху социалния живот на хората и тяхното благоденствие.

Кандидатите-ентусиасти за народни представители от област Хасково след интензивната възбуда по време на изборите стигнаха до негодуващи морализатори. Политическата мисловна способност изостана от надпреварата с емоциите на мрачините, като ентусиазмът попречи на видимите резултати и работната ефективност, а патосът от душевните вълнения спусна завесата към коректното разчитане на ситуационната действителност. Изкривеното възприятие на средата и математическото неразбиране донесоха разочарования, заеми, обратно даване на услуги и харчлък пред вълната, все от бизнесмени, квотни граждани, разбира се, разпознаваеми. Преференциалистите-бизнесмени в област Хасково обаче не осъзнаха, че някои от тях няма да посетят парламента дори и за кратко, други се явиха кредито-потребители за кампанийна минусова инвестиция, а заможните изтичаха залудо спринтовата дисциплина, ама с равномерно темпо, гледайки единствено номерата по гърбовете на съотборниците си! За публиката беше интересно, за анализаторите – монографично, а за психолозите – тревожно!

Демократичните особености на Европейското управление бяха застъпени и потвърдени като приоритет от ПП ГЕРБ, но само в официалните им бринфинги, не и практически. В последните дни станахме зрители, слушатели и читатели на лъжи, прегъване на хартия с цел скриване на редове информация, PR статус преписване, срамни назначения, позорни актове и негодническо управление в оставка за личностно угощение. Публичната отчетност и публичното взимане на решения са все признаци на демокрацията. Защо и кой изпитва смущение от открит политически, административен и управленски работен процес, е ясен изглед за всеки. Още повече че избирателите са тези, които дават легитимните права на управляващите, което е достатъчно условие да получат и регламентирана достъпност.

Анализирайки външния вид на първата линия на ПП ГЕРБ се доказва, че нито един от тези партийни представители не е подготвен спрямо реалността, науката и преките ситуационни изисквания, а неграмотността е баснословна. Този поведенчески разбор означава ли, че кадрите досега не са извършвали реален трудов процес в условия на динамика извън зоната на комфорт, под напрежение, имайки предвид, че именно това е цедката за функционален професионализъм. Оказва се още, че човешките съдби не само нямат значение, нямат стойност, но са директно унижавани при купения вот.

Кампанията за изминалите парламентарни избори в област Хасково се движеше чрез плащане за вот, банери и готови текстове в медиите, пълни с неграмотност, със заучени и стереотипни фрази, които отдавна са загубили смисъл и стойност. С какво ли чувство кандидатите за народни представители от Хасково и областта са подписали декларациите си за лоялност, остава за отчетност не само към устава, а за отговорността към хората като избиратели. С каква психика на съществуване Георг Георгиев и Даниел Митов, декламирайки, се изредиха да обясняват колко честни са били изборите, като простите математически изчисления говорят сами по себе си за купен и контролиран вот, а всички, които са били на терен, могат да разказват и по-цветна достоверност. Покварата е насложена, като се възпитават хора, че това е нормалното, нормалното е да купуваш и продаваш гласове, респективно човешки животи. Демокрацията не е само управленска отговорност на политиците, но и на всички, работещи в процеса. Компрометирането й говори за неразбиране на държавността. Изборният период е с начало и край, но политическото скрито обвързване без публичен регламент поставя не само електората, но и партийната композиция с разклатена скелетна конструкция. Как се оценява изборът на кандидатите за народни представители да склоняват към роболепие, разходвайки скрити средства по неустановени пътеки, а и унизителни хранителни пакети, като в същото време хората изнемогват и бедстват всеки ден, борейки се за съществуването си, е видмо от изборните резултати. Изсъхналите вече словесни клишета не вълнуват електората с декламацията им, която деградира в лъжлива пропаганда, извършвана от лица с дефицит на интелектуален обем. Пътят е един – обществена полза и прозрачност.

Прахосването към купения вот към махалата не стига за интелектуалния, както и за снабдяване с екипаж от грамотни управленски решения. Заповедната хипокризия към избирателите е дословна на принципа на купуването на гласове. Когато се говори за стабилна икономика, е съществено да не се забравя, че това минава през спазването на моралното, но и законово “правилно”, както и през емблематичната деятелност по оста на социалната отговорност, която е кръвообращението на държавния организъм.

Пример няма как да бъдете! Примерът е достолепие! Примерът е обществена заслуга!

Какво ли отчете пулсометърът на онези народни представители, закупили и изтъргували мястото си в Народното събрание под звученето на полаганата клетва за работа в името на народа? За морал, съвест и доблест не питам!
„Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се.“

Производните форми на “национален” имат жестоката участ всекидневно да се сблъскват, а и да са в плен на дефинитивното отсъствие на инструментариум по отношение на управлението на проблемите. Единственият акуратен подход винаги е само един – с почитане на човешкия фактор и респективната управленска отговорност.
Наша отговорност е да сме чувствителни по всички морални и национални, микро и макро ситуации, па макар и да не достигат пряко до нас, за да не губим и чувството си да градим и съхраняваме страната си достойна! Младите хора трябва да се подхранват, култивират и развиват в среда на ерудити, социално отговорни общественици и елит с доказани компетенции и реализирани мисии!

Изкореняването се задава точно от онзи интелектуален потенциал, който в последното десетилетие целенасочено е захвърлян в периферията.

“Голямата група от хора не може да придобие собствена физиономия, да стане самостоятелна…без да се самоорганизира, а създаването на организация без наличието на интелектуалци е невъзможно.” – Антонио Грамши

инж. Станислава-Владимира Станкова