За честта ти, майко!

Не ми е мъчно, майко,
за мойта орисия.
Най ми е мъчно, майко,
за тая простотия,
дето се шири, майко,
по кресла министерски,
дето се стели, майко,
и ни съсипва житейски!
Що за чеда си, майко,
откърмила властни?
Що за тъга си, майко,
оставила ги на нас си?
Че мина време, майко,
мина и ни задмина,
а ние тънем, майко,
година подир година!
Но аз надявам се, майко,
пазиш и друго време,
за умни хора, майко,
за народ без бреме!
Че будни деца, майко,
си ти нам родила,
за тез времена, майко,
си ни ги отредила!
С чест и морал, майко,
да следват твойта доктрина,
че ти единствена, майко,
си за тях майка Родина!

Станислава-Владимира Станкова