Из бележки за малко хумор, усмивки и любов.

Някакви мъже. Безразлично какви. Незнайни може би. Минават покрай мен. С опити. Прилични и неприлични. Без изключение, крушение. Крушение на намерения. Намерения в противоречие. С честта. С мъжката чест. Разбирам ги. Обясними са защо. Продължавам. Усмихвам се и продължавам. Променям се. Продължавам и днес. А те ме гледат. Не престават. Така да ме догонят. Да ме разпитват. И в очите, и някъде далеч. Зад гърба. Да узнаят какво. Разцъфтявам, а се терзаят защо. Заради кого. Аз? Аз се радвам. С благодарност. На какво? На всеки етап. От живота. Харесват ми. Етапите. С всичко, и с доброто, и с лошото. Обичам? Разбира се, обичам! Има ли кого? Да! Няма заблуда. Отговаря се без думи. Как така? Чете се в чара. Прочита се в мига. Сърцето е за един. Един единствен. Мъж. Приказка? Не е. Работа е. За онези, да. Които са голяма работа.

Очаровайте! За уикенд със звънливи гласове от смях, споделени емоции и целувки!

Станислава-Владимира