Къде са говорителите на партийните структури?

Всички партии се сблъскват с основен проблем в комуникационните пътни връзки при видимо изпитание по време на “горещия” тайминг на обществени прокламация и реплика.
Партийните структури са с празнини в позицията “партиен говорител”, който да балансира хладнокръвно и да поема “огнените топки” напрежение в динамиката на ситуациите.
Защо политическите партии до този момент не са развили подобен кадрови човешки ресурс, не е известно, но кризисните положения изискват крайно налагането на говорители, тъй като работните орнаменти увеличават обема си с нарастването на усложнението на политическата атмосфера.
Комуникативният подход е тази социална активност, която съумява да контролира разгъването и свиването на процесите и да ги трансформира в предимство.
Поведението на политическите актьори в обществения живот на публичните връзки от социален тип при мезосоциалния подход се надзирава и от компетентностния модел на представителния говорител.
В следизборния период атакуемостта към ПП ГЕРБ и Изправи се!Мутри вън! манифестира именно от собствената им вътрешнопартийна среда, като липсата на говорители прати Любен Дилов (новобранец в редиците на ГЕРБ и представител на гражданската квота) пред ожесточените микрофони в нощта на изборите, да дава с несигурен глас обяснения за резултатните диаграми, отбранявайки се чрез разделител между неговата функционалност и партийната режисура. Липсата на говорител пък днес внесе в редиците на Изправи се!Мутри вън! суматоха от генезиса на предвидимите отклонения на Николай Хаджигенов. Електоратът на Мая Манолова в роля на “негативист” заяви своето закономерно съмнение към профила на “отровния”, който винаги е подхлъзвал обществеността към двупосочие, уклончиво с конфликтологичен интерес на комплекс от егоцентрирана гласност.
Интерактивната страна в общуването е занемарена от политическите лидери, като тази посока носи отговорността на въздействията, които довеждат и до перцептивната страна на разбирателство между рецепторните транзакции в демократичната система на общуване.
Изплъзването на нормативната етика в поведението на политическите представители фрустрира низшите потребности, като увеличава и мотивацията за удовлетворяването им. Овълченият образ, заливащ медийното пространство, без кислород изкачва планината на трансформацията на потребностите при надежди и очаквания, изискващи реални политически действия.
Подобно девиантно поведение буксува в организираната си форма на съществуване и пристъпва към тънката линия на стихийния прийом, който не отговаря на критериите на зрялата демокрация.
Въпреки че конфликтът е базово взаимодействие в политическия живот, в днешния ден той приема измерения на няколко нива – конфликт на целите, идеите, нагласите, поведението, а решаващата култура в екипния марш е в непохватните ръце на мисъл извън електоралните нужди.

инж. Станислава-Владимира Станкова