Любов
Защо си тук, ме питат ветровете,
и бродиш в такт по пътя ни с нозете?
Тук живот за любовта копнея
веднъж наистина да изживея!
Птица бяла трепва клони,
отива погледът ми към небосклони,
да видя как се ражда любовта
от мъж-жена, в ритъма на верността!
Спирам се, усмивка, вдишвам мир,
усещане и страст, любовна шир.
Отронвам щастие “във” сълзи
вече зная, любов, това си ти!
Станислава-Владимира Станкова