Можем

Можем и без думи да говорим.
И без ключ вратата да отворим.
Колко празни думи са изречени
зад заключени врати обречени?

Можем огън без кибрит да палим.
И само с поглед без ръка да галим.
Колко пламъци ли са изпепелили
фалшиви погледи нетърпеливи?

Можем и без сълзи да ридаем.
И да се лъжем често без да знаем.
Колко ли сълзи не са изтрити
от лъжите, с които са пропити?

Можем без посока да вървим.
И без причина можем да изневерим.
Колко пътища ли са изгубени
без да има влюбени?

Можем без въпрос да питаме.
И сами в проблемите да се заплитаме.
Колко ли отговори неполучени
са уроци ненаучени?

Можем да се смеем през сълзи.
И без да знаем колко ни боли.
Колко ли изстрадан страх
има в този смях?

Но можем да сме истиски души.
Тогава само душата не тъжи.
С уникалната си красота
и с умението да спаси света!

Станислава-Владимира Станкова