На воля

Кой ли вятър ще попречи
да разходя в планината Мечи?!
Джарко слива се с пейзажа,
препуска волно по виража.

Муши сладката муцунка
в храсталаци, под бабунка.
Разнася разни клечки
и играе с буболечки.

После щурва се да гони
птичета и насекоми.
Те му хвръкват под нослето
и отлитат към небето.

Катеричка се препречи
и по нея скача Мечи.
Подхваща да я лае,
иска с нея да играе.

Зърва близката рекичка
и тича бързо за водичка.
Козинката си разтръсква
и всички ни опръсква.

Търси Мечи вече сянка,
че налегнала го дрямка.
От игра е изтощен.
Какъв чудесен ден!

Станислава-Владимира Станкова

За моя любимец Джаро “Американски ескимоски шпиц”