На моята баба, Виолета Цолова!
Преди 20 години моята баба, Виолета Цолова, напусна баскетболната общност.
За нея баскетболът беше живот. Обичаше го и вярваше в него като в религия.
Знанията й трудно биха могли да се измерят. Но направи най-ценното и най-почтеното – не само ги предаде, за да продължи развитието на баскетбола, като отдаде целия си живот на него, но и възпита и отгледа поколения състезателки, от които изискваше да изграждат общочовешки нравствени качества, силен характер и да мислят за образователното си бъдеще.
Чрез историческата златна Купа България с “Хасково 2012”, спечелена на днешната дата преди 6 години, й се отблагодарихме, извървяхме пътя до златните върхове в България, за да знае, че делото й е ознаменувано с исторически постижения, но и винаги ще носим в спортните си сърца баскетболното й величие като вяра в силата на знанията и мисълта на човек към развитието на другите.
Виолета Цолова (права, втората от дясно наляво, номер 5)
Станислава-Владимира