Некадърници и престъпници управляват българския баскетбол

Некадърници и престъпници управляват българския баскетбол.

Некадърници, защото през годините анулираха всяка възможност за устойчива и иновативна администрация, и драскаха по нормативните си документи, така че хлъзгаво да се спускат по линия на интереси, извън баскетболните такива.
Камен Алипиев зададе най-точни въпроси по отношение на унифицирането на нормативните уредби, като Глушков заяви: “Това, че правилата сме си ги направили по нашенски, бъди сигурен, че е така”. Къде е експертността на работещите в БФБ, че само случили се вече казуси да асистират за актуализация и поправки на нормативните документи.
Престъпници, защото не само рушиха през годините, но и продължават да разрушават същността на българския баскетбол.

Как за толкова години управленските фигури в БФБ и НБЛ не се научиха или пък не намериха мотивация да упражняват качествен контрол и да осъществяват мониторинг на процесуалното въвеждане при ръководен режим.
Късното установяване на административното нарушение по казуса с Йордан Минчев е челната катастрофа, която избуши наяве прогнилите части на баскетболната ни потрошена, отдавна спряла да се движи, машина.
Късното установяване на административното нарушение говори звучно, че не съществува никаква превантивна оперативност за потенциални нарушения.

Генералният мениджър на БФ Баскетбол Елеонора Рангелова пък заяви, че присъства на въпросната пресконференция не защото българският баскетбол е в пореден публичен позор, а защото името й било споменато много пъти някъде.

Хубаво е, че се показа и на обществеността колко ниска топка всъщност са Глушков и Рангелова, но все пак остана неясно по кои етични принципи се подвизават на международната сцена, докато тук, на българския баскетболен терен, са само в деструктивна активност – къде с умисъл, къде без ум.

Разбрахме още, че мерките срещу уговорените мачове и черното тото се състоят в предаване на писма.

Когато работата за едни е просто нормиран работен ден, евентуално посещение на мач от родното първенство, и с единствена отправна точка личен интерес за кариерно развитие, няма как да говорим за българския баскетбол като кауза в пресечната точка за неговия успех.

инж. Станислава-Владимира Станкова