Неочакваният чакан

Пътувам някъде
през хора
срещи къде ли
кой ли спомня
хора преминават
много
и всички в роля
да знам това ли
какво да сторя
постоянствам
не преставам
да пътувам някъде
през хора
неопределено къде
неизвестно кога
но волна
с моя цвят
не гоня
не чакам
живея
да се влюбя
не споря
в кой да е
не мога
да си простя това
не бих могла
пътувам, водя
някъде през хора
очакване не чакам
но се случва тогава
някъде в престоя
силно заобичвам
неочаквания чакан
на път продължавам
през хора в живота
е, вече втора
себе си на обич
подчинявам
по чиста воля!

Станислава-Владимира