Някъде там…вдъхновено!

Обичам да го гледам. Да го слушам как ми говори. Разказва. Да ме слива с неговия смях. Леко да ме плаши от силни чувства. Да ме обгръща с мъжко надмощие. И да ми прошепва слабост, като ме докосва. Обичам да ме въвлича в усещане, когато ме привлича от мисъл.
Обичам, когато е тихо стремителен, когато използва ума си за насмешка. Обичам, когато се влияе от мен, защото аз се влияя от него. Обичам и още, без думи.
Просто обичам. Да отдавам, за да обичам!

Петък. 5 май.

Станислава-Владимира