От сърцето

Обожавам времето, в което
насаме оставам със сърцето,
да ми прошепне всичко онова,
недоловено от “мойте” сетива.

Обожавам времето, в което
намирам в себе си детето,
с таз безкрайна свобода,
приличаща на детската душа.

Обожавам времето, в което
сядам “във” ръка с кафето,
а навън дъждът едва вали,
и сбъдват се мечти.

Обожавам времето, в което
звездите са се подредили на небето,
а аз “във” моята беседка
си правя житейска равносметка.

Обожавам времето, в което
топлината гали ми лицето,
когато до камината седя
и тези стихове редя.

Станислава-Владимира Станкова