Пактът Рибентроп-Молотов
Пактът Рибентроп-Молотов и тристранните съветско-английски-френски преговори през 1939г.
Пактът Рибентроп-Молотов от 1939г. дефинира договореното ненападение между нацистка Германия и Съветска Русия. Разглеждайки договора като целеполагане, както и скрития таен протокол, станал известен през 1992г., и особеностите около героите в този процес, логично или не, отвеждат до възможност за анализ не само на историческия аспект на събитията, но и на психологическия профил на героите в дипломатически план. Но този анализ намира своя примерен израз и в съвремието като емблeматичен психологически силмвол на борбата за величие и борбата между инстинктите за живот и смърт. Пактът става възможен по предпоставка и нерешителността на западните страни.
Едно от ключовите събития в международните отношения в навечерието на Втората световна война, която възниква седмица след подписването на сравнения с безсрамие пакт, са съветско-английско-френските преговори през лятото на 1939г., като тези преговори предоставят казус за изследване на план-проект за външна политика, а този процес илюстрира как възприятията на политическите герои на сцената от личностен тип оказват влияние върху самата дипломация. Трябва да се отбележи компилирането на субективни и обективни фактори, повлияли общата геополитическа ситуация през лятото на същата тази 1939г. Имайки предвид дълбоката идеологическа разлика, убеждението на американски, британски и френски дипломати, че Адолф Хитлер и Йосиф Сталин завинаги ще останат противници, е налице, но от задкулисен характер, неосъзнат навреме. Последователността в дипломатическите актове от страна на нацистка Германия остава константна без притеснение от хлъзгавия си маниер, а “правилата на играта” оправдават действията извън моралната картина.
През август тази година се навършват осемдесет и две години от началото на Втората световна война и тайния пакт между Великите сили в резултат на месечни деликатни преговори и твърда дипломация. Вячеслав Молотов и Йоахим фон Рибентроп в качеството си съответно на комисар по външните работи на Съветска Русия и външен министър на нацистка Германия парафират емблематичния по същността си пакт за ненападение, известен като “Пактът Рибентроп-Молотов”. Този документ всъщност носи заряда на опустошително оръжение с последен патрон във вид на допълнително тайно споразумение за поделяне на Източна Европа в съветско полукълбо и германско полукълбо.
По-подробно погледнато клаузите в пакта за ненападение обособяват точки, които следват смисъла двете страни да не се нападат помежду си, нито самостоятелно, нито съвместно с други сили, да не подкрепят друга сила, която може да атакува страните по пакта, да се консултират помежду си по въпроси, засягащи техните общи интереси.
Това привидно мирно протоколиране, разглеждано като дълбока процесуална идеология, убеждава в препрограмиране противопоставянето на Адолф Хитлер и Йосиф Сталин. Но това измерва успеха си в кратък времеви отрязък. Всъщност пактът е помощното средство, което води до решаваща стъпка към световната война.
Съветско-английско-френските преговори са най-продължителните като времева рамка, разкривайки изглед и тема за общ интерес, интерпретиран като общ враг в лицето на нацистка Германия. Това движение в опорнодвигателния апарат на делегираните преговарящи отвежда до мисълта за възможен съюз. Тази надежда обаче бързо избледнява.
Една от функционалностите на нацистко-съветския пакт е вид неутрална интервенция, установявайки и прозрението на Сталин, че преговорите с Великобритания и Франция предлагат недостатъчна алтернатива. Провалът на ходовото уславяне между съветско-английско-френската “маса” в преговорно измерение през 1939г. държи споровете по темата будни, заключвайки изводи за фалит на британската политика. А в същото време неуспехът на преговорите за алианса се превръща в мощно политическо оръжие.
Поглеждайки към бихевиоризма и условните рефлекси, метафорично поставяйки под експеримент профила на канцлера на Третия райх, се стига до извода на Иван Павлов, че “образът на вкусна храна стимулира слюноотделянето”. В тази форма на стимулирано желание, пренесено към времето на Втората световна война, Хитлер запечатва главоломни и стремителни прогресивни постижения над Полша, Дания, Норвегия, Белгия, Холандия, Люксембург и Франция. Поставен в близки условия до страха си да не допусне антигерманска коалиция, Хитлер “лекува” света с паразитни методики.
Политическата психология може да изложи инерционен проанализ, базиран при нулево ниво на конфликти, отчитайки риска с нищожност на фона на мотивацията за разширяване на прогресивния ход на насилствена окупация.
Наблюдава се феномен по отношение на насилствения инструментариум по оста политико-дипломатическата борба. Хронологично от пункта на психологията разрешаването на политически кризи може да наложи въоръжени действия. А тук се говори за действия в обратна посока, което следва стъпките от агресивни и подмолни действия към поставяне не само на отделна държава в криза, а на целия свят. От другата страна на терена пък са “героите”, които пропускат важното обстоятелство да заложат стратегия при криза, за да са подготвени за ситуации от всякакво естество. Но имунизацията по отношение на комплекси от личностна категория остават под марката на сложен индекс, нуждаещ се от многофакторно разбиране извън конформизма като среда на съществуване.
Пактът Рибентроп-Молотов е удивителен знак, красноречиво отбелязващ как един вид дипломация може да придобие разрушителни размери, и докъде може една международна ситуация в резултат на дисбаланс да отведе политическите норми – до военнополитическа криза. Пактът Рибентроп-Молотов е един от най-чистите примери за това какво се случва, когато лица с особен психологически портрет определят международните системи без зачитане и ограниченията на гражданските общества. Аналитично и философски погледнато действия със силов характер извън волята на хората водят до деструкция, както доминото преминавата през своите фази, една по една, докато не стигне до пълното си събаряне. И по тази линия хаосът, разгърнат от пакта, превзема първо цяла Европа, а след това и света. Въпреки че в съвременния свят тайните протоколи не са тенденция, това не може да се приема за изключително правило. Различните политически лидери от гледна точка на маниакална приспособеност към невротично чувство за малоценност и враждебната динамика на Аз-а за управление извън човешкия фактор са във възможна готовност за сътрудничество с мисия за интегриране на лично-национали интереси, противопоставени на интересите на други държави в международен план, нарушавайки принципите за мир. И до ден днешен прозрачността и честността са в графа извън актуалността на интереси независимо от фалшивото им пропагандиране. Международната сцена опортюнистично анексира система за равноправие, но има ли равновесие между подписано обещание и свойствено действие?! Ясната и точна дефиниция не само на действия, но и на личностни политико-дипломатически профили има нужда от своето обявление, за да има нужното отражение върху социалната система на партньорите независимо от изменението на смисъла от устойчивост в сигурност.
инж. Станислава-Владимира Станкова