Петък, обожание.

Когато дойде зрялото време да бъдем непоколебимо предани към вътрешния си свят, към спокойствието си, към мира и уравновесеността на ума, тогава и всичко, което допускаме резонира само и единствено по душата и в сърцето. Дори с лудост и страст, но там. И никави конфликтни чувства не са в състояние да навлязат в това ни владение. Тогава е и времето, когато съвършената обич е чиста, благотворна и житийна. Тогава и разбираме всъщност колко е много любовта възможна и във възможност единствена да напътства най-доброто в нас.

Характер, любов и сила от сила на мекост по смисъла на най-личното в живота. За другото в живота остава първото и твърдост по предмет на задължителност.

Петък, обожание.

Станислава-Владимира