Планът Маршал, пренесен в абстракцията при купуването на гласове

Планът Маршал, пренесен в абстракцията при купуването на гласове в българската 2021

Терминологията на Студената война се обуславя чрез ясното разграничаване на двете противопоставени суперсили – САЩ и Съветския съюз. При напрежението на двата блока на конфликта не се отчитат военни конфронтации, но различието в идеологиите води до поляризацията и на други страни, преминавайки в колектива на НАТО и в колектива на Варшавския договор. Тежненията на двата лагера се диференцират при режим на диаметрално противоположни политически аспирации.
Оглеждайки Западния блок, Планът Маршал, наричан още Програма за европейско възстановяване, при институционална поанта на налагане на демократичния режим търси икономическо възстановяване и стабилизиране на Европа след Втората световна война.
Милиардните парични потоци, одобрени от правителството на САЩ, при разграфен самостоятелен план от всяка европейска държава се насочват към профсъюзни цели на антикомунистическата пропаганда по примера на модерната “малка война”.
Конструкцията на Плана Маршал, пренесен в абстракцията при схематични акции за купуване на гласове в година 2021 на зряла демокрация, отделя спецификата на самостоятелните свойства в процеса на аналитична симулация на политическите предизборни явления, отчитайки и системната динамика на комплексната мисловна технология. Айсбергът на човешкото поведение е събирателно поле при същността на кризата, и докато позициите и интересите са с изменчив характер, нуждите остават статични.
Бихевиористичният модел на поведение в политиката по смисъла на този текст се споява с прегледа на Бъръс Скинър за поведенческата изява с отговор на стимули от средата.

Абстракцията на разбора преминава по отделения и самостоятелен ред на схващането за паричната стратегия за постигане на определена масова цел при намеса от външната среда, но Планът Маршал преминава своята метафорична трансформация чисто като действено образно симулиране, пренесено в обстановката на 2021 година и откритата тенденция за купуване и продаване на гласове. Действията от Плана Маршал се приемат в буквален вид при съпоставянето им със схематични постановки на днешния ден по идентичността на опериране при контролиран вот, но се прилагат по линия на алюзорния топос в обекта на абстракцията.
Планът Маршал демонстрира интервенцията си в Европа като стратегически ход при опазване на демокрацията на посткризисната обстановка, ликвидирайки възможността за комунистическо териториално пропълзяване, чрез насърчително материално инжектиране на икономическо стабилизиране, както и пространство за пазарни синергии. В повечето публикации по темата програмата се счита за успешна, примерна за овладяване на кризи и методики по възстановяване, въпреки че някои автори прилагат и своите съмнения по деятелността.
По аналогичен, но алегоричен път тендециите за купуване и продаване на гласове преминават през големи инвестиционни парични течения чрез навлизане в свободния избор на избирателния човешки ресурсен обем, с основна цел за властови мотив и изгода от личен характер. Въпросът за обхвата на инвестиционната възръщаемост от купения вот остава незададен, като в случая резултатът от диференциалното уравнение полага функцията на времето за калкулиране на движение само в рамката на събирането, а изваждането е експлицитно за социалния статус на населението.

Анализът на Института за развитие на публичната среда насочва внимание към предпоставките за изборните нарушения, посочвайки техния потенциал при население, изпаднало в икономическа, образователна или корупционна зависимост.
“Близо 1730 избирателни секции в страната са застрашени от контролиране на вота в тях. Това показват резултатите от онлайн инструмент, оценяващ риска от манипулации на изборите преди гласуването за народни представители на 4 април. Най-много секции в риск се намират в район Хасково (141).”

Осъзнавайки, че купуването на гласове е престъпление, оказва се като явление на невъобразимо шествие от страна на кандидатите за народни представители как всекидневно, с нечувани досега сили, борбено, стремглаво, звучно, публично, от мене на тебе, преследват домогването до фактическото извършване на престъпление. Така поставена периферната акция изисква още по-навременно взети решения в полза на гражданите, които да се опаковат продуктово и да се позиционират като процесуален резултат пред електората. Различни действия от това се считат за “дъмпинг” на гърба човешкото съществуване, а търсената опозиционна елиминация води до дезинтеграция, както и до тотално разкапване на единиците.
Вещественото съображение на антипротоколната визия пък намира своето пряко покритие със свободния обществен диалог кой колко вот купува. Липсата на критерии, липсата на експертиза и липсата на поведенческа култура са свойста на криза на кризата. Компрометирането на същността на демокрацията говори за неразбиране на държавността.
Заповедната хипокризия към избирателите без думи за учтивост и уважение при обръщение по примера “Подкрепете ме!” е дословна на принципа на купуването на гласове. Когато се говори за икономическо стабилизиране, е съществено да не се пренебрегва фактическата постановка, че този процес преминава през спазването на моралното, но и законово “правилно”, както и през емблематичната деятелност по оста на социалната отговорност, която е кръвообращението на държавния организъм.

“Блокирани са близо 700 хиляди лева, предназначени за купуване на гласове. За първи път е поискан запор на банкова сметка с 425 хиляди лева заради изборни престъпления. Акцията е проведена в три области, по информация на bTV една от тях е Хасковска.”

Тема за размисъл за електоралната маса остава като актуална, защо кандидатите за народни представители склоняват към роболепие, разходвайки скрити средства по неустановени пътеки, а и унизителни хранителни пакети, като в същото време хората изнемогват и бедстват всеки ден, борейки се за съществуването си. Изсъхналите вече словесни клишета не вълнуват електората с декламацията им, а вълнуват как ще се осъществяват и в чия полза, защото прозрачността е интуитивна за всеки избирател в днешно време.
Мобилният механизъм на зрялата демокрация съставлява силовото поле на потенциала при алтернативност пред отделните индивиди да прекрачат прага на политическия живот, но и да запазят политическите си права в един законосъобразен процес на избори. Акламацията на интелектуалния вот стои все така далеч в пространството, а отколненията от политическата нормативност, като скритата агресия за достигане до неимоверно търсената лична изгода, отдавна са изпъдили всякаква степен на осъзнатост, особено в частта при възприятията на избирателите. Нежната революционност е поредното изопачено явление, което изглежда при работно действие в интерес на лакомци, но не и в интерес на създаване на обществено качество, като демократичните избори на този етап от политическата спектърна визуализация са само добре звучащ етикет.
Присвояването на общественото състояние е последващо багрило в политическото корупционно разгръщане. Изборните периоди са с начало и край, но политическото скрито обвързване без публичен регламент поставя не само електората, но и партийната композиция с разклатена скелетна конструкция. Демокрацията изисква критичност и самокритичност. Демократичното общество изисква активност и придобиване на отличителни практики и способности. Хедонистичните, гладни за наслада образи, са на властовата карта, но доказателствената част към “ad hoc” законите е имагинерен дивидент, тъй като социалните проблеми са извън правилото на обичайната предизборна пропаганда.

Купуването на вот е обществена криза при своето латентно протичане, като свиделство за проявлението й е отсъствието на открити и активни политически действия. Разширяването и свиването при вариативността на кризисния ход изразяват и динамиката в развоя на отношенията между страните с изменение на състава по метода на пряката манипулация, модификацията на изискваните средства, забавяйки избирателната ескалация и потенциалното й противопоставяне.
Индивидуалното поведение е методът, който разкрива есенцията на политическия живот, но подбудата на поведенческия акт е отличителността при оценка на действията. Планът Маршал и купуването на гласове се разглеждат като тъждественост по отношение на финансовия прийом, но мотивите за тяхното осъществяване са в положение на антиподна оцветеност, като благодарствените послания към САЩ от лидерите на западните европейски държави не кореспонират с електоралното неодобрение от наложената тенденция за купуването на гласове през последното десетилетие у нас.

“През 1953г. държавният секретар на САЩ Джордж Маршал получава Нобелова награда за мир за заслугите му за изграждането на следвоенна Европа (Планът Маршал). Той е първият военен деец – нобелист.”

Организирането на финансова помощ като стимул за действия по контекстна конкретика винаги има своя заключителна стойност, следствие на причинното естествено.
Отделените емблематични постъпки на Плана Маршал се откриват и при структурирането на купения вот, но само при прочит в буквален превод по финансово влияние. Абстракцията на темата отделя отличията за международно значими заслуги от тези по деяния на лица, допринасящи за катастрофалните национални резултати по стабилност, сигурност и стандарт на живот на населението на територията на страната.
При ролевите проблеми и дисбаланси в хода на екипната политическа експертиза последица върху ефективността при преодоляване на кризите играе правилното и своевременно разчитане на ответните реакции, като пренебрегването им върху плоскостта за съхранение на възгледите за лични интереси изопачава съзнателно престъпния характер в предизборния подход. Модалните решения са отговорен фундамент при външнополитическото целеполагане, като функцията на желаните изменения приема образа и на вътрешната среда, а решението на кръстопътя между Плана Маршал и купуването на гласове зависи от действието или бездействието на участниците по моралния дълг към политическата форма при организиране на обществото.

инж. Станислава-Владимира Станкова