Политика за национална сигурност на САЩ

“Националната сигурност на САЩ е способността на националните институции да предотвратят противниците да използват сила, за да навредят на американците или техните национални интереси и доверието на американците в тази способност.”

Както в повечето аналитични аспекти, така и в националната сигурност на САЩ съществува не само физически, но и психологически нюанс на свойствено възприятие. Ясно дефинираните политики и цели предразполагат волята на хората за подкрепа с насърчителен характер на самочувствие за постигане на резултати в конкретиката на националната сигурност. Подобен общноствен заряд се разглежда като психологическата страна на тематика, докато физическата засяга обективно иникомически, военни, невоенни и разузнавателни мерки в подобие на лост за опериране и в международна среда. Официализирането на отношенията на САЩ с други държави търпи дефиниция на външна политика в сферата на националната сигурност. Във фокус за постигане на възложените и политизирани цели се поставят дипломатически инсрументи в разклонения за мерки от икономическо и психологическо естество при обстоятелствено намерение за париране и неутрализиране на съсипателен за САЩ условен компонент.
В съдържанието на политиката за национална сигурност изпъква моделирането за приложение на национална стратегия. Стратегически САЩ не отрича използването на сила за създаване на благоприятна среда за националните си интереси.

Националните интереси на САЩ могат да бъдат категоризирани по приоритети в три реда при графи жизненоважни интереси (протективен характер за родината), критични интереси (поставени в дългосрочен план имат потенциала да се превърнат в интереси от първи ред на жизненоважност), сериозни интереси (сила, насочена към изграждане на благоприятни условия, които лимитират способността на първи и втори ред).
В документ, подписан от Джоузеф Байдън през месец март 2021 г., се посочват временни международни стратегически насоки за сигурност на САЩ.
”Да защитаваме и подхранваме основните източници на американска сила, включително нашия народ, нашата икономика, нашата национална отбрана и нашата демокрация у дома;
Да насърчаваме благоприятното разпределение на властта за възпиране и предотвратяване на неприятелите да заплашват пряко Съединените щати и нашите съюзници, да възпрепятстват достъпа до глобалните общи блага или да доминират в ключови региони;
Да водим и поддържаме стабилна и отворена международна система, подсигурена от силни демократични съюзи, партньорства, многостранни институции и правила.”

Спомагателен метод за проследяването, анализирането и самото изследване на политиката и приоритетността на националната сигурност се основават на метода на концентричния кръг. Базовите принципи са осигурителните кодове за стратегическото действие на националната сигурност на САЩ.
Движението по метода на концентричния кръг центрира президента в ядката на ходовата политика за национална сигурност. Концентричните гръгове продължават вървежа си при човешкия ресурс, подчинен на президента, като със задължение звеното за национална сигурност доставя съвети и приложения по изпълнение на тази политика. Като предимство в работата на тази аналитична техника се изтъква способността за влияние и манипулация, адресирани към основните агенти, които са в роля на противници или съюзници. Друг значим момент е комуникирането на политическата стратегия за национална сигурност, а основните актьори в този похват са и най-отдалечените линии в концентричния кгъг – Конгресът, социумът, държавните структури и агенциите, медиите, а и електоратът, които факторно артикулират информационните потоци по специфична линия, но не са в пряк смисъл политически обекти.
Негативният облик на този механизъм атакува целесъобразността при взимането на решения навреме, тъй като в среда на управление на политика за национална сигурност елементите винаги са в сложност един към друг.

При управлението на националната сигурност отново може да се говори за лидерство, изхождайки от прототипа на президента. Силата на лидера в баланс на поведенческа нормативност, синхронизирайки обществен фундаментален статус и президентска мобилна адаптивност към средата, предопределят култивиране и разширение на стратегическата политика за национална сигурност на САЩ чрез изграждане на структурна клъстерна паралелност. Движението на тази мобилност създава мрежа от взаимоотношения, но в пряка зависимост с характерността на лидерството на президента, в обръщението на възгледи и учредителни детайли.
Обединителните елементи в командната структура на САЩ са в четири властови правомощия, като зависят от президентските лидерство и избори:
“(1) политическа триада, състояща се от държавен секретар, министър на отбраната и съветник по национална сигурност; (2) директорът на националното разузнаване и председателят на Обединения началник-щаб; (3) най-близките съветници на президента в Белия дом като началника на кабинета на Белия дом и съветника на президента; (4) секретарят на вътрешната сигурност.”

Част от организацията на националата сигурност на САЩ е глобалната организация за набор от разузнавателни сведения ЦРУ (Central Intelligence Agency).
“ЦРУ е правителствена агенция на САЩ, която предоставя обективни разузнавателни данни за чужди държави и глобални проблеми на президента, Съвета за национална сигурност и други политици, за да им помогне да вземат решения за националната сигурност.”
Към основната функционалност на ЦРУ залягат дейности за предотвратяване на заплахи и за постигане на поставените цели в реда на националната сигурност на САЩ, а именно събиране на данни за външно разузнаване, изготвяне на обектен и обективен анализ и осъществяване на тайни действия с указ на президента. ЦРУ работи координирано с разузнавателната общност, Министерството на отбраната и правоприлагащите органи по много сложни въпроси, вариращи от контраразузнаване до борба с тероризма. ФБР (Федерално бюро за разследване) е главното следствено подразделение на Министерството на правосъдието на САЩ, американска служба за контрашпионаж, централизирана полицеска структура за углавни престъпления, част от американската разузнавателна общност. Съществено е различитието между ЦРУ и ФБР в две посоки – агентите на ФБР имат правомощия за извършване на арести, докато действията на разузнавачите на ЦРУ в това отношение са с антиподно право; ФБР функционира лимитирано само на територията на САЩ, докато ЦРУ няма право да оперира на тази територия.

Моделирането на политиката за национална сигурност на САЩ варира в решенията и приоритетите си спрямо системните си критични части за национална сигурност, докато актува по презумпция, произхождаща от стила лидерство на президентско ръководство, пропорционално на предразположението на избирателите.
Системата за национална сигурност на САЩ по своя признак принадлежи към подвижност и динамичност, а разработването на планови политики по това направление не се счита за рационално правило на системността.
Предизвикателството на промяната от гледна точка на ерозията на единството в процеса на взимане на решения при подпис на стратегически документ за национална сигурност поставя критерии за убеждение на медии, електорат и правителство в премерения риск на стратегическа политическа приоритетност на националната сигурност на САЩ, но и в национален широкомащабен успех.

инж. Станислава-Владимира Станкова