Политическа коректност и речево поведение

Познанията в политологията в съдържанието на парламентарния живот у нас са дефицитни, с редки изключения. Но какво да кажем за нивото на политическата култура и пряко свързаната с нея политическа социализация, като от тяхното регламентирано и коректно приложение зависи и политическото участие, както и целият информационен поток, стигащ до избирателите?! Без условие се налага необходима подготовка за отговорността към народното представителство и прилежащите минимални политически компетенции, най-вече в етичната комуникационна страна, още повече че основната фукнция на политиците е да поставят привлекателен работен имидж дори и за опозиционния електорат. Всяко преднамерено действие отвежда деятеля до последващо такова, което рефлектира директно в посока обратно към първоначалния източник.
Модернизацията на речевото поведение на политиците в частта със съкращенията води след себе си бурни вълнения, но и действителна оценка за подготвеността на избраните от нас управленски фигури. Лудуването със съкращенията въвлича в безкраен водовъртеж не само чужди, но и свои, а липсата на преценка от последствията обозначава степента на владеене на изброените политически познания, култура и социализация.

Разглеждайки публичното говорене в политическата среда, трудно или по-скоро изглежда невъзможно то да се отчете с неутрално свойство. Още повече че едно такова изразяване има своите цели, от една страна речевата линия е основана на личните възгледи за света, а от друга страна то има главната задача да моделира мнението и посоката на мисълта у общностите, като начинът, по който се описват качества или се разглежда проблем, е възможността това изразяване да омаловажи или прикрие данни и детайли. Обектните номинации при всички случаи са сведени до разпознаваемия опит и усещането за ситуационното измерение на говорещия. Приемайки този обстоятелствен изглед за дефинитивен, политическото лице защитава интереси, застава зад мнения и становища и демонстрира опит за социална комбинаторика, като това взаимодействие посредством изразни средства маркира стойностната същност на политическата коректност. Речевото поведение се разглежда в решетъчна терминология, поставена в три тенденциозни хода – евфемизми (форма на преносна и разговорна употреба), дисфемизми (форма на преносна и разговорна употреба) и ортофемизми (буквално значение и неутрална употреба).

Политическите номинации са най-разпространени в медийната среда, но в модерния свят, стъпил на арсенал от лексикални субститути, все още кодът, извеждащ резултат, който да се противопостави на езика на омразата, иронията и обидата, дава грешка. Словоборствата трябва да се основават на наука, практика и пряко в материята по изпълнение в дадени направление. Езикът на политическата коректност следва да се приеме като сплотяване и укрепване на обществата, като пропуска конвенционално аксиома за културна адекватност и морална идеология. Мисията на речевото обследване, като стратегическо поведение от гледната точка на обществен ангажимент и народно представителство, установява ред за подкрепа и осъзната прецизност към публичното говорене, както и възпитание към добродетели, които отричат опитите за натрапване на обидни мисли и пренебрежения. Типологията на контекста е нивото, на което политиците правят своя лексикален подбор като първа стъпка от процеса на открито и обществено ораторство.

Трансформацията на реалността не издържа предизвикателството за репутационна устойчивост, която изисква дългосрочен план за поведение с висока култура не само от политическа гледна точка, но и по линия на хуманизма. Правителствените “ПР” тактически предусловия подписват публичния образ чрез употребата на евфемизми, дегизирайки обстоятелствени дела и явления. Приложението на манипулацията извън научната рамка, адресирано към обществената фактическа приемливост, очертава безсистемна ответна последица, спонтанна реакция на хорското интуитивно ниво. Вместо това обаче последващото обучение и консултациите със специалисти в този процесуален ход са препоръка от първа необходимост за достигането до елитарна изпълнителна власт.

Политиците носят задължението в длъжността си да подбират с внимание номинациите си при общуване и говорене, за да избегнат внедряването на напрежение между отделни групи, създаване на конфликти или пък неуважение към просветния потенциал. Но за такава политическа активност се изисква набор от личностни качества, контекстна преценка, а и речниково състоятелно разнообразие, което да се пригажда към изискванията на конкретната ситуация.
Прегледът на отделни явления в контекста на политическата култура отваря страница за обсъждане на политическата коректност във фазата на езиковото поведение на отделните личности, които в перспективния чертеж оформят сложността на социалните процеси, а самата политическа коректност е специализирана методика с времева устойчивост, която назовава точно определеното политически коректно речево поведение.

инж. Станислава-Владимира Станкова