“По пътя към целите”, мотивационно от инж. Елена Станкова

По пътя към целите си, те са били винаги добродетелни, защото не се занимавам с простотии, винаги съм била обградена с много хора! Едни са вървели заедно с мен, някои от тях са се отказали по пътя, с други сме го извървявали заедно целия! Отказалите се понякога са се обръщали срещу мен от собствения си яд, че не са могли да продължат! Тяхното уважение, макар и мълчаливо, съм чувствала, че съществува! Имало е такива, които са се движели не точно с мен, но успоредно, не са били точно убедени, че искат да са част от моя път към целта, но са я съблюдавали и не са ми пречели, чувствала съм от разстояние подкрепата им! Най-интересни са ми били онези, които са вървели срещу мен – от бунт към себе си, че нямат собствени цели и каузи, от непримиримост към личността ми (съвкупност от интелект, възможности, визия, способност за издръжливост и прочее), просто от това, че са прости, което ги прави лоши, или искат, но не са готови на лишения и прочее! Някои ги определят като врагове, аз винаги съм ги считала за неудачници – хората с много пари също може да са неудачници (нека го уточним)! Никога не съм се ядосвала на движещите се срещу мен, част от тях даже са спринтирали! Защото когато следваш целта, ти винаги се изкачваш, а аз умеех да се изкача преди тичащите срещу мен да ме ударят! И не, не Ви говоря за баскетбол сега, говоря Ви за всяка една микроситуация в житейски план! И никога не потърсих отмъщение към тичащите разгневени срещу мен, имах силно развито чувство да игнорирам! Защото исках да имам време за хората, които вървяха с мен, успоредно с мен, и пазех цялата си обич за тях! Не разпилявах сили! Оставях си такива, да имам и аз за хората, до които аз вървях и подкрепях по техния път! И вярвам житейски само в този обмен между хората, когато се подкрепят по пътя! Всичко останало просто не си струва!

инж. Елена Станкова
/заместник-председател, Фондация “Елена Благородна – човечността е непреходна”/