Проявлението на контрола е и управление в растежа на емоционалната интелигентност

Самоуправлението, що се отнася до емоционалната интелигентност на хората, е необходима стъпка към способността за балансиране на набора от реакции, чувства, емоции, а овладяването на цялостното поведение предопределя качествата за справяне в критични и стресови ситуации. Хората, с годините и опита си, имат утвърдени навици, но именно тук проявлението на контрола е и управление в растежа на емоционалната интелигентност. Назависимо от степента на образование и съответните квалификации, в края на реда винаги решаваща роля имат личностните качества на човек. Комуникационният интрументариум във взаимотношенията между хората по различните нива не търси превъзходство, а добродетели и правилен подход, чрез които екипът да бъде мотивиран към целта, посредством лидера, и всеки да чувства значима стойност от мястото и дейността си. В един такъв процес може да се установи линия на предаване на информационен поток от знания като същинско помощно средство при генерирането на хармония и благоденствие във взаимодействащата среда. По този начин повишаването на емоционаланата интелигентност е и фундаментално за етичното и успешно лидерството в екипни организирани структури.
Стимулирането на сетивността към вниманието, фокусирането към всичко случващо се, е значима яснота относно динамиката и движението около хората, следователно и относно актуалността на състоянията и последващото им приоритизиране. Осъзнаването на детайлите форматира интровертна абсорбция на информацията в служба на преценките на хората.
Търсенето на спокойни пространства неутрализира стресовата точка, но това не означава бягство от проблемите, а огъвкавяване на умовете, както и рационалност, концентрация и коректност при взимането на решения.
Емоционалната интелигентност дава ясна граница при ефективността на хората, установявайки траен баланс и адаптивно развитие във времето.

инж. Станислава-Владимира Станкова