“ПР” експертиза в дипломатически алгоритъм

Обществено-политическите теми са отговорно и динамично поле, отчитайки глобалния политически и социален изглед. Връзките с обществеността, като департамент в управлението на страната, следва да са в служба на общественото разбирателство в двустепенна форма, управлявайки информацията имиджово, но коректно, уважавайки всички страни чрез етични комуникационни методики. Обстоятелствената линия на научните етични и обществени отговорности в цялостен вид приема “ПР” експертизата в притежание на фукниционални компетенции, чрез които да се опакова дадено послание творчески, да се укрепва общественото доверие, да се демонстрира ясен етичен прочит, както и познания в политическата култура на организация, установявайки, че етичните принципите са принципи в абсолютно задължение, независимо от средата и позицията, като се поддържат благоприятни отношения както в националната среда, така и в международен изглед на взаимодействие.

Дипломатическата съдържателност е със свойствен инструментариум в международен план с основна контролна отговорност и внимание върху външните политика и интереси с помощта на преговорни възможности. Подобна адекватност намира съзряването си в определени форми на обръщение във вътрешнодържавен план, като пълната проекция е с дипломатическа функционалност за защита, информация и съдружие. Формите на общуване протоколно изискват високо ниво на етична култура с приложено съответствие към даден церемониал, равновесна поведенческа характеристика и прочее. Дипломатическият профил е интеграл в резултат на всички съставящи го елементи при невербалнен или вербален такт. Константна част към тази конфигурация са правилата, свързани с етикета и протокола, както и с дрес кода.

Съществуват заемани длъжности, които не изискват само отдаденост и професионализъм, а приемат взискателност към кауза, претенция към забрава на личното и приоритизиране на поста. Такава е длъжността на “ПР” експертите. Това е отговорност на личностните качества, които предопределят политическия и административен елит като обществена стойност. Изхождайки от идейността на обществения договор и влиятелните постановления в този спектър, човешкият ресурс, отговорен за връзките с обществеността, е част и от успеха или неуспеха при изграждането на общество в среда на добродетели, при налагането на принципността в полза на общественото благо и човешките нужди, при установяване на толерантност извън рамката на деспотичното управление, при достигане на достоверност във връзка с равенството и трансформацията на устойчивост в просперитет. 

През 1982г. Американското общество за връзки с обществеността (PRSA) приема следното определение за връзки с обществеността, което помага да се идентифицира целта му: „Връзките с обществеността помагат на една организация и нейните публики да се адаптират взаимно една към друга.” 

Изграждането на достоверност и имидж не е еднократен акт, а всекидневен труд от добре обмислени и систематизирани действия, тъй като тяхното отражение оставя трайни следи в убежденията и възгледите на ответната страна. Приемайки общуването и делегирането като всекидневно предизвикателство, освен самото планиране, което е в пряка зависимост с мащаба на събитието и рамката на дипломатическия протокол, последователната координация и организацията извън “ефира” са ключът към автентичността на дипломатическия статус, отнесен и към визията за коректност на националния мироглед. Разгръщайки ветрилото в служба се установява закономерна свързаност с успеваемостта на дипломатическия корпус в обсега на по-широка съвкупност от лица с международна мисия. Тази последователност се предопределя от алгоритъм на действие при функция на национална култура – комуникационни умения – международна отговорност – дипломатическа способност.

Комуникационните умения са основополагащи за ефективността и ефикасността при дипломатическо общуване. Принципът “RESULT” чудесно обобщава необходимите компоненти за притежание в шест направления – причина (Reason), среда (Environment), специфичност (Specific), разбиране (Understanding), слушане (Listening) и срок (Timeframe). Важен акцент е увереността, че комуникацията е двупосочен интерактивен процес, отчитайки фактора “разбирателство” в билатерална или многостранна дипломация. При добре насочено общуване с източник и съветник от “ПР” експертното звено се изграждат стабилни връзки със страните по беседване и посещение, разпознаваеми като стриктно дефинирани и организирани. Такъв работен маниер предотвратява потенциални недоразумения, постигайки доверие и уважение. Тези предпоставки са важни за междунардоната роля и системното ролево сътрудничество. Способността и пригодността към адаптация на стила на общуване са най-точният отговор към изискванията на средата и посланията, като вариативността при употребата на комуникационни стилове обозначава високата квалификация. Коректното разчитане на събеседника, касаещо езика на тялото, е важен конструктивен елемент, който придава ясна представа за отношението и намеренията по изпратената дипломатическата мисия. 

В основата на международния протокол се поставя уважението, изразено чрез приложено познание на етикета. Комплексният набор от норми обхваща детайли и социални умение, които дефинират квалификацията относно дипломатическо присъствие с обноски и похвати, компилирани прецизно в цялостния образ на дипломатическата преговорна същност.

Независимо от класификацията на дипломатическите преговори, връзките с обществеността на национално ниво като екипна дейност на институционалната и политическа извадка са предполагаемата визуализация на поведенческа и стратегическа мисъл в международните отношения. Преговорните елементи в сфера с регионални индикатори за цел, характер, публичност и средства съпровождат процеса в субективна рамка на държавен интерес. Информационният обмен е средство за сондиране на позициите на преговорните страни, анализирайки компромисната допустимост с ясно очертана стратегическа принципност. Спазването на етичен процесуален маниер по всяко време от трудовия и обществен живот пренася елементите на етикета към етиката. Категоризирано етикетът включва писаните правила, които гарантират спазването на етиката в комуникациите, като етичните норми се транслират в процедура за реални действия и отношения. Чрез такъв механизъм се достига постоянство при работа на високо ниво, което се отчита като конкурентно предимство при участието във взимане на решения на международната сцена. Националният обществен пример намира обща точка с дипломатическата изразителност при отбелязване на официален държавен празник, при който отговорното лице носи етикета на социалния пример, който дава пред обществото и извън пределите на страната. Уважението в тези случаи се изразява чрез строго и изчистено облекло, без натрапени цветове или грим, прибрана и изправена стойка на тялото, поднасяне на цветя чрез премерен поклон и лицеви мимики, демонстриращи социална отговорност. В абсолютна културна връзка е и представянето на дипломатическия профил на дадена страна в международните отншения. Обобщено ревю доказва значението на “ПР” експертите в националното възприятие в интернационален мащаб. 

Друг важен коридор за осъществяване на усшешна и градивна дипломация в подкрепа на националния интерес е използването на “мека сила”. Изхождайки от поднасянето на дадена информация и привлекателното й презентиране по примера от баснята за царя и предсказателите, поднасяйки съжденията контрастно, но с еднакъв смисъл “всичките ти роднини ще умрат преди теб” и “ти ще надживееш всичките си роднини”, така и в дипломацията съзнателната употреба на лексикални похвати чрез семиотично познание е открояващ фактор за пробив към достигане до преговорната цел.

Не трябва да се забравя, че дипломатите работят в комплексна среда и сложността на ситуациите търси висок професионализъм, гарниран с подходящите умения, знания и поведение. Налагането на демократичния управленски режим разширява вместимостта в динамиката на обществените процеси от пункта на политици, организации и неправителствен сектор. Така вратата към международната сцена се отваря и ролята на “ПР” експертите става все по-значима.

Наблюда се все по-изявена връзка между националните и международните преговори, като тяхната паралелност в перспектива слива линиите на обществените принципи и комуникацията. 

Дипломатическият профил подкепя синтеза за координационен генералист, като вариативността от познания и умения е такава необходиост, която улеснява преговорната комуникационна система на международно ниво при контакт, като именно в такъв аспект се отчита и ролята на “ПР” експертите, които са неизменна част от функционалността на политици и общественици от върха. Измеримите резултати в политически, икономически или културен курс са цел под козирката на дипломатическите преговори. Тендецията при общуването в разнообразна среда не изпреварва и пренебрегва задължителния етикет, изискуем при дипломатическото общуване. Спазването на такъв кодекс гарантира успешно финализирано комюнике. 

Съвременното интернационално и културно-институционално общество предполага развитието на професионалната етика като система от  комуникационни правила и норми, както и възходящата й градация като част от социалната култура. При днешната глобализация в социален план се изисква все повече хора да оценяват и разбират културните различия, да се адаптират към тях, независимо от коя националност произхождат и в каква културна ценностна система са отгледани. Това оказва особено благоприятно влияние върху разширяването на обхвата на дипломатическите проектни ценности и възможен човешки ресурс в тази посока.

инж. Станислава-Владимира Станкова