Психология на политико-лидерски положения при кризисни решения

Успехът при управлението на всяка една криза в областта на обществения и политически живот се движи успередно с ефективното лидерско приложение, чрез което процесите при взимане на решения да бъдат стратегизирани и ръководени тактически умело, с висока емоционална интелигентност, навременни действени реакции и целесъобразна отговорност. Резултатните решения следва да се взимат бързо по метода на реалния процес, при който натискът от крайните срокове и скоковете от сутация в ситуация предвид времевите предизвикателствата се приемат като нужен риск и предимство, части от кризисното решение. Информацията очаква своята оценка и екипното разпределение на данните, като лидерът остава “открит” за непрестанна актуализация и техника по приспособяване на усилията.
Кризисният лидер е верижен в микса на рационалността и смелите преценки по мисълта за контекст от различен характер при разнородни конструкции. До голяма степен ядрото от базови способности при трансформационното лидерство, свързано с колективно вдъхновение на визуална образност по предмета на дейност, е основополащо и в ритъма на кризисна ситуация. Коефициентът на полезно действие на лидерското положение се измерва от тенденцията да се установява баланс под напрежение, натиск и принуда, като ефикасността на кризисния лидер отбелязва съхранение на когнитивните, емоционалните и поведенчески аспекти, които могат да ограничават рационалността и да причиняват по-голяма уязвимост.

Същността на лидерството е чувствително поле, изхождайки от принципа за лоялност и гарантирано запазване на декларирана политическа идейност, като по този начин се защитава организационната принадлежност на дълг и отговорност по управленски пункт, тъй като избирателите винаги имат своите очаквания, а и предпочитания. Обръщайки внимание на политическото лидерство като електорално взаимоотношение, принадлежностите по актуване се отделят във властова графа и в такава на поведенческо моделиране.
Разглеждайки типологията на Макс Вебер, който първи изгражда образа на “политическия лидер”, се установяват измерители на достоверност, чрез които се удостоверява и лидерската легитимост – легална, традиционна и харизматична. Проекцията на харизматичното лидерство се анализира на три нива на харизматичния статус – пълен, непълен и псевдохаризматичен. Един от похватите за бепроблемно взимане на кризисни решения е провеждането на сугестия, като подобен вид манипулация на груповата социалност принадлежи на слаби общества, в които се излъчват имагинерни спасителни лидери, още повече че при ситуация на криза на средата и растящи индекси на стрес, човешката маса е неустойчива и предразположена към наложено влияние и наклонение на действието. С вниманието се отбелязва, че тези поведенчески признаци на тълпата са с изменчив характер, породен от несигурността и надмощието на инстинктите над разума.
Съвремието търси отговори, ориентирани към авторитарния стил, както и към демократичния стил, познати още като лидерски стил, “ориентиран към задачата” и лидерски стил, “ориентиран към личността”.
Взимането на решения при кризисна ситуация изисква драматичното извисяване на харизматичния лидер над обществото като символ на отдалеченост, но и провокация към емоционална възбуда.

Мотивацията е движеща сила при управление на криза, като лидерската ефективност при взимането на кризисни решения се отнася и до стимулирана изява на компетентностен модел в принципа на “политическия търг”, поставяйки на везна ползите и загубите на резолюционната воля.
Индивидуалните характеристики при поведенческо влияние регламентират връзка между степента на ефективност при лидерско управление на кризата и реалната способност при анализ на политико-психологически информационни потоци на кризисните данни. Творческият аспект по време на криза е идейна абстракция в условия на политически екстремизъм на уникалността при решаването на проблемните части на кризисната структура. Поведенческите особености на хора с когнитивни характеристики като фокус към целта на обучението, интелектуална функционалност и разнопосочно мислене носят признака на регулативната политико-психологическа визия при взимане на кризисни решения. Политическите тълкувания в хода на преодоляване на препятствията лежат на установени комплекси, които естествено предизвикват
“отбранителното избягване” на стресовото информационно разширение. Извън пределите на пълния харизматичен статус се дефинират три форми на споменатото “отбранително избягване”, класифицирани като проявено отношение на отлагане, прехвърляне на отговорности и придържане към стари решения.
Програмирането на дадено кризисно решение в определени обстоятелства от типа “оправдаване на собствената враждебност” изисква и дълбочина на замисъла относно креативност при самата процесуалност на управлението на кризата и заложените капани.
Доверието към кодификацията на публикувана формулировка за “сухи” знания и умения открива критиката си от Алберт Айнщайн, който изтъква интуицията като средство на поведенческа особеност при взимане на кризисни решения.

“Интуитивният ум е свещен дар, а рационалният ум е верен слуга. Създадохме общество, което почита слугата и е забравило дара.”

Рамкирането на успешния поведенчески модел при ефективно справяне с кризата е основано на четирите си съставни части, изброени като мотивация за кризисно лидерство, драговолно предприемане на лидерско състояние при кризисни ситуации, адекватна акуратност в процеса на взимане на лидерски решения, както и потенциал за стратегизиране при модераторска позиция.
Поведенческите особености при криза обуславят направление към целите по стратегическа реализация, проницателни способности и дивергентен брейнсторминг.

Управлението на криза дисциплинарно в контекста на модернизацията на политическия поведенчески арсенал непрестанно търси осъвременяване на компетенции при идентифициране, оценка, разбиране и справяне с пропадането в тайминга възникване-възстановяване. Постановката на политическото лидерство като фундаментален стратегически апарат обуславя подходната типология спрямо средата, като естественото й издигане е предопределящо и за ефективността на информационната асимилация при взимане на решения.
Кризисната емоционалност в общия случай на публичност предизвиква реакция от негативен характер с оглед на всички предизвикателства и промени в хода на опериране.
Кризисното лидерство поставя компетентностни изисквания в процеса на усложнение, като идентифицира и реформира лидерските активности, изпълнителни като издръжка за ефективното управление на кризата.
Историческата ретроспекция показва ръкостискането между политиката и кризата, а Абрахам Линкълн приравнява кризата като нещо най-ярко очаквано без ясен поглед към бъдещето. Хората не спират своите очаквания към естествения лидерски подбор в политическата общественост с фокус върху въздейственото минимизиране на кризисните предизвикателства и рискове и прокарването на нови стратегизирани пътища. Кризата често отваря прозорец с възможности за реформи, а лидерите носят отговорността за полюсното определяне на ефективността на нововъведенията.

инж. Станислава-Владимира Станкова