Розалин Пенчев (волейболист)

Гостът ми започва кариерата си като юноша в Пловдив, преминава в Пирин Разлог, след което реализира първи трансфер в чужбина и стартира успешна международна кариера, като е добре познато лице на спортната общественост във волейболните страни Полша, Турция, Аржентина, Италия и Бразилия. Той е с перфектни мерки за професионалния спорт, и независимо, че неговата кариера е още в самото начало, вече е обличал националната фланелка на мъжкия ни отбор по волейбол, с който печели сребърните отличия на 2015 European Games в Баку, и може да се похвали с международна изява на световната волейболна сцена.
Бих определила момчето-мечта за всеки треньор като невероятен късметлия със своите трима братя, отдадени на волейболната игра, както и техния баща, бивш състезател и треньор – Зарко Пенчев.

След като издадох фамилията, изключително приятно ми е да Ви представя Розалин Пенчев.

Не всеки може да се похвали с такова волейболно обкръжение. Ще Ви помоля да разкажете за връзката с братята Ви и особено с Вашия близнак Чоно?

Нашата професия ни свързва и разделя постоянно. Николай има приятелка от дълго време и там нещата са малко по-различни, но с брат ми Чоно сме неразделни, въпреки това, че живеем в различни точки на света през по-голямата част от годината, както и часовата разлика, но ние винаги намираме време всеки ден да се чуем по телефона, да си споделим ежедневието, а когато сме си вкъщи в Пловдив, правим всичко, за да си наваксаме изгубеното време. Но такава ни е професията. В спорта се искат жертви и понякога трябва да се лишиш от това или тези, които най-много обичаш.

В такова голямо волейболно семейство, човек има ли друг избор, освен да стане волейболист?
Казват, че крушата ражда круша, но има и изключения. Например, най-големият ми брат беше футболист навремето.
Всеки от Вас е поел своя път, но успявате ли да се подкрепяте, макар и от разстояние?
Разбира се, никак не е лесно да си далеч от близките за дълъг период от време, и именно това е единственият начин да си помагаме и подкрепяме винаги.
Подготвен ли е толкова млад човек като Вас за международна професионална кариера? Срещнахте ли трудности по пътя?
Ако питате мен, възрастта няма никакво значение. Ако искаш да се развиваш постоянно и следваш целите, отправяш постоянно нови предизвикателства, дали си на 18, 25 или 30 години, не можеш да бъдеш винаги подготвен за това, което ти предстои утре. Именно затова животът е приключение, не знаеш какво те чака утре.

Трудности винаги има. Няма нищо лесно и нищо не идва даром. Когато избираш трънливия път, трябва да знаеш, че ще боли.

Какво е да счупиш таван със сервис? Стана ли това хит в Аржентина?
Ако трябва да съм откровен, не аз, ами противниковият играч го счупи. Аз само му помогнах, изпълнявайки достатъчно силен сервис (смее се). Чак хит не знам дали е станало, но си спомням, че започнаха да скандират “ел бомбер”.
Бразилия превърна ли се в желаното от Вас приключение?

Бразилия, Рио де Жанейро. Хората, които чуят това, си представят красивите плажове и многото забележителности, които са виждали по телевизията, но не е просто това. Тук е и доста опасно. Внимавай какво си пожелаваш! Но, като изключим травмите, които получих, тук е чудесно, имам страхотен отбор, със страхотни играчи и хора! Имам условия за работа и живот, за който мнозина мечтаят.

Докъде стигат мечтите Ви в спорта?
Имам много мечти. Тези, свързани със спорта, предполагам са същите, както и на всички спортисти. Надявам се през този сезон да имам късмета, който нямах през изминалия. Надявам се да спечелим златен медал и да станем шампиони!
А как понасяте загубите?

Тежко. Никой не обича да губи. Понякога съм разочарован, когато не стане така, както аз искам. До момента съм щастлив. Имаме само три загуби, дано и занапред си останат толкова.

Винаги сте зареден емоционално. Кое Ви дава тази огромна енергия?
Не винаги. Много често психиката е изморена след тежък мач или напрегнати дни, многото път и стресът, съпровождащ ги. Но, когато е така, достатъчен е един разговор с баща ми. Той знае как да проникне в главата ми и да поправи това, което не е наред (смее се). Аз винаги съм се старал да бъда добър, да бъда позитивен, както за себе си, така и за околните. Както и винаги съм се старал да съм сред такива хора. Това е нещо ключово. Когато си обграден с лошо настроение, негативни хора, е много трудно да се абстрахираш за дълго време. Рано или късно прихващаш негативната енергия от тях.
Разкажете ни за Вашата страст – животните?

Тази тема е много обширна, почти безкрайна. Дядо ми, едно време, беше гълъбар. Мисля, че заради него се зароди тази любов към животните. Ние с брат ми стигнахме малко по-далеч (смее се). Имахме всякакви птици, насекоми, имахме змия, игуани, мишки, риби, имахме дори риба с крака. Именно животните бяха щастието в нашето детство.

А риболовът?
Риболовът е традиция за мен, брат ми Чоно и баща ни, откакто се помня. И до ден днешен това си остава нашата болест (смее се). Имаме толкова много спомени. Малко е тъжно, че не можем да го правим по-често.
Кое е следващото предизвикателство, което преследвате?
Искам да стана първият българин, печелил шампионата на Бразилия. Разбира се, не зависи просто от мен, но и от целия отбор. Но си го пожелавам!