Свят

Колко много чудеса
ме връхлитат всеки ден,
и показват ми гнева
как да бъде победен.

Колко много суета,
изпаднала е в собствен плен,
и се вихри по света
всеки Божи ден.

Колко много завист
търси си подслон,
гарнирана с ненавист,
бута се и в моя дом.

Колко много мъка
се излива в нервен смях,
а хорската сполука
счита се за грях.

Колко много простотия
се сервира на софрата,
няма как на таз помия
да затвори се устата.

Колко много интелект
трябва да се притежава,
че да бъде точен лек
срещу тази гнусна плява.

Станислава-Владимира Станкова