Старото легло

На старото легло смъртта въздиша
лежи там старец и едва не мигва
дочаква сетния си дъх да стори
очи смирено последно да притвори.

Спомнил младини и тежки драми…

До него там дете едва на пръсти
подига се с ръка да долови
как последната сълза се стича
по лицето на току издъхнали съдби.

Участ наша е да светим в мрак
живите с ръка държим смъртта
ама обичта е тази на земята
дето да умре не знае как!

Всевечна обич свързва с жар
нам мъчния и греховен свят
с онзи от любов по длан небесна
де от ближния живот е вечно слят!

Станислава-Владимира