Съботен ден! Градско кафе, заведение!

Съботен ден! Градско кафе, заведение! Майка и дъщеря на сепаре.
Момичето! Изхлузено на стола. Сякаш само дрехите остават очертани. А него го няма! Няма го във вид на слънчева седянка. По детски. С живинка. В събота. С родител. С най-близък. Само мобилен апарат. Нагорещен от поглед върху него, без мигване. Глава надолу. Само в него. Отсреща тя. Майката! Цигара след цигара. Дим! Задух! Не се вижда! Не се вижда тя, не се вижда то. Детето! Между тях завеса. Тягостна завеса. Думи няма! “Резерве” за грижа, жест. Не дойдоха!
Съботен ден! Градско кафе, заведение! Лица редица. За душевност – плесница!

инж. Станислава-Владимира Станкова