Същински порок

Да пожелаваш смъртта на човек, когото познаваш или не познаваш, забавлявайки се на щението си, е ужасяващ признак на сърцето. Това е много лоша черта на характера. Същински порок. Като зъл обичай в поведението. Някаква слабост, комплекс без компенсация. Много хора препитават душите си като бичуватели на чуждия живот. По пробния камък на своите съзнавани и несъзнавани липси. Опитват се да се самоудовлетворят, като се оставят на порока. Но това по своята същност е невъзможно. Като след петък да дойде четвъртък. Защото, докато в гърдите дишат такива злина и душевни недоимъци, няма мъдрост, отредена за тях, която да надделее над глупостта!

Но пък хубавото е, че животът никога не се съветва с тези пожелания. Животът винаги намира начин кое, къде и как да настрои и направи, за да бъде по най-добрия начин!

Станислава-Владимира