С внимание преди избори!

На политическата сцена у нас се появяват на пръв поглед много и разнообразни политически алтернативи, било то формации или отделни лица, но всъщно с видими еднородни признаци. На какво е важно обаче да обръщаме внимание преди да направим избора си?
Прецизното дефиниране, конкретиката по това дефиниране и измеримата последваща отговорност.

Предизборните клишета, празните обещания и шаблонните изказвания строят от информационните потоци бурно, тържествено, но времето подрежда и актуализира по места всяко от тях, като изводите са налице. Липсата на конкретика, пряко обвързана с интересите на хора, е една от предпоставките за това разминаване. Добавяйки и симптомите на изменчивия характер по линия на социалните ангажименти, наблюдаваме прототипен антипод на мнението на Платон, че управлението е наука и този сегмент трябва да бъде достъпен само в ръцете на тези, които са обучени на тази функционалност.

Съществуват няколко важни белега, по които можем да отсъдим реалната стойност на предизборното ухажване и ще бъде ли то устойчиво във времето, подплатено с измерими резултати.
Политическата култура обуславя нравствените правила, нагласите и убежденията, които доставят анализ за обществено благополучие. Не трябва да се пренебрегва и историческата ретроспекция, която дава отговори за много от действията на режима днес. За да се избегне повторно предателство, се селектират доверени хора, позиционират се по управленски кресла, но тяхната некомпетентност във възлови ситуации се оказва най-голямото предателство към избора по подбор, защото те както не са годни да се подготвят и усъвършнестват, не са годни и да оценят незаслужената позиция, която изисква много труд, за да се достигне поне задоволително ниво, пазещо имиджа на партията, а и на управлението като цяло, на избирателите. Точен пример за подобна извадка е както Община Хасково, така и Областна администрация Хасково. В една от поредните тежки ситуации около КОВИД-19 областният управител на Хасково Стефка Здравкова не знаеше колко са леглата за КОВИД-19 в областта. Кметът на Хасково пък “скова” града в неподвижно скеле, на което се качва само определен антураж, а така и не набира смелост за самостоятелно изявление, като неговият “ПР” с неустановена самоличност си позволи няколко пъти да отправи обиди към избирателите – примати, прасета, кокошки, и това на гърба на световната пандемия. Неуважително е да се използват почивните дни като оправдателен аргумент, тъй като отговорността е обществена и е отговорност по всяко време. От тази гледна точка политическата култура е доста деликатно поле, имайки предвид, че е в основата на политически възприятия, създадени сред населението. Отново се връщаме на отговорността, като фундамент за формирането на този вид култура е задължителното целеполагане в образованието, почитане на историята, събитийно отчитане на успехите, все методични интрументи за успешно развитие.
Политическата социализация е пряко свързана с политическата култура, независимо че този процес може да настъпи от детството и да преминава през различни етапи и начини за постигане. Правителството заема категорично място в тази социализация при определянето на съответните политики, като това оказва и негласно влияние върху медиите, върху всичко, което достига до нас като информация. Например нацистите създават Хитлерюгенд, внушавайки вярност на Адолф Хитлер сред младите хора в Германия по време на Третия райх. Подобни програми съществуват в бившия Съветски съюз. Съществуват и днес. Социалната мрежова контактна връзка между хората, участващи в тинк танкове или други организации имат огромно влияние върху насърчаването на социалния капитал. Борбата е за здраво гражданско общество, в което този социален капитал да протича лесно и с морални цели.
Стигаме до изключително чувствителния момент – политическото участие. Какъв тип участие виждаме, от какво е продиктувано и какво ще донесе на социума? Достоверност и доверие, търсим ги при всеки вербален и невербален акт, при всеки формален и неформален модел, при всеки детайл от структурирането на партийните архипелази. Участията имат различни природа и скрити мисии, но дейностите, които ги съпровождат следва да се считат за достатъчно интегриращи, социално отговорни и законови. Как бихме могли да приемем стил “агресия на агресията”, който ни демонстрира Ангел Джамбазки, или искане за сваляне на режим със същия маниер на действие, който виждаме месеци наред, както и присвояване на конформизма, без да е ясно дефиниран като наклонение?! Компрометирани вече лица в местни структури не могат да служат за база на нови политически формации. А виждаме, че Републиканци за България на Цветан Цветанов използва признаците на този похват при организационния си градеж във всеки град.
Заключително и най-влиятелно е общественото мнение, като неговият избор дава ясна оценка на средата, особено при демократичен стил на управление, където жизненият път на управленската класа зависи пряко от общественото мнение, а границата до колапса е тънка. Нерегламентираните социологически проучвания пък с цел фина манипулация са опасно острие, което притежава собствен характер на насочване на върха си. Много популярен пример за такова проучване е установено на президентските избори в САЩ през 1936г., с над повече от един милион души, но изключително погрешно като резултат. Анкетата прогнозира победа за Алфред Ландън, но Франклин Рузвелт печели лесно. Извадката е яростно изкривена, тъй като се провежда с хора от телефонните указатели, както и с хора с регистрирани автомобили. Но по времето на Великата депресия богатите хора са били единствените с телефони и коли. По този начин анкетата е крайно профилирана без да съдържа изборните желания на хора от други социални класи. Изборите в България от последните години наподобяват този пример, но в осъвременен вид.

Остава да видим каква е връзката между етоса и кратоса. Способни ли са политическите представители в България да докажат съвместимостта на моралното с политическите действия, а не зашеметени в поредни гейтове, дипломатически нарушения, спекулиране с влияние и знак за плюс безкрайност в тази посока да деребействат над държавата и нейните ценности.
Годни ли сме за идеална Република България по примера на Жан-Жак Русо, в която гражданите се обучават чрез добродетел, за да съумеят да разпознаят общото благо и приноса му за държавата? Е, волята ни зависи не от хистерията, наследена от последните политически десетилетия, а от стрелата на времето, в което се намираме тук и сега.

инж. Станислава-Владимира Станкова