Елена Станкова: “С предатели на път и без път”

Към теб се обръщам, ти, който остана сам и твоите лакеи те предадоха. Важни са предателите в живота ни независимо от начина на тяхното отглеждане. Стават неразделна част от същността ти и потребността да ги имаш под ръка. И в твоя случай е точно така. Всъщност това не е случай, това е дълъг и порочен процес, който ти упорито и безмилостно следваше в годините.
Сега идват дни на равносметка, това е най-хубавото за теб. Тези дни винаги идват, особено важни са в твоя случай. Заслужаваше ли си всичко това през годините, измамата, терорът, манипулациите, характерни за същността ти?! И още повече – средствата, с които си ги постигал?! Строил ли си пясъчни кули?! Хората сме устроени така, че методите, с които боравим, първо дамгосват нас самите, макар и да не го осъзнаваме. Наслагването в този процес е неусетно, но само до деня на равносметка. Това е твоят ден! И на твоите придворни, за които, не мога да отрека, ти направи много. И те се чувстваха обгрижвани и щастливи до момента, в който дворецът обедня. Защото ти по-добре от мен знаеш, че придворните се издържат от самия владетел.
Оставиха те, защото и тяхната психика не издържа. Усещаха, че плащат непосилна цена и търсеха с надежда новия силен на деня. И те предадоха в удобен за тях момент! Нямаш право да им се сърдиш, те не са с твоя характер, затова и лесно си ги подчинил. А и предатели много! Жалко е обаче, когато предадеш себе си, а ти го направи отдавна, при избора да вървиш по този път! Няма нужда да ми повтаряш, че си добър човек, склонна съм да го мисля, дори вярвам в това. Затова съм сигурна, че ще размислиш. Кое е по-добре, с предатели на път и без път или силна армия с храбри бойци, каквато се изправи срещу теб?!
Иначе българският баскетбол винаги ще се намери кой да го трови, от безумен дългуч до джудже! Ти избери дали да продължиш да си един от тях!