Така обичам него!

Дядо ми беше свободомислещ човек, но вярваше! Вярваше в онази молитва – “Моята молитва”.

“Вдъхни секиму, о, боже!
любов жива за свобода –
да се бори кой как може
с душманите на народа.”

Често ми я четеше, друг път – рецитираше! Грижеше се за книгите! И вярваше! Вярваше в тяхната ценност! Вярваше в неговата спираща дъха библиотека! Виждаше във всеки един ред разум и същина!
И продължаваше…продължаваше да разговаря с мен, всеки ден, за широките си възгледи за смисъла да бъдем смислени! Да приемаме мисленето и отношението между хората с интелигентност и разбиране, но с лична и дипломатична позиция!
Знаеше как да обича истински, с изцяло отворено сърце, истинските хора! Така обичаше и мен! Така обичам него!

Днес да си простим с протегната ръка, мисловно и емоционално, и така да оставим сторена грубост зад гърба!

инж. Станислава-Владимира Станкова