Творчеството през социалния конформизъм

Направлението на социалния конформизъм насочва тенденция у хората да убеждават сами себе си, че са съгласни с мнозинството. Усещайки този натиск на групата, се пораждат колебания в решенията и убежденията. Коя дума тежи повече – съобразяване или отстояване? Кое действие е по-лесно – склонността към податливост или стремежът към доказване на ценностите и основните схващания?

Стопирането на ефекта от заливащата вълна на масата проявява силния полюс на характерите за достигане на идеали. Позволете им да изплуват. Не ги давете. Избирайки свой реквизит, създавайки мирна среда чрез избор на свой мизансцен, дори рискувайки предразположение към условия на дисидентство, целта е да се избегне абнормното влияние на недоказаното масово мнение.

Изкуственото усещане за достоверност внася нотка на дразнение, която стимулира ефективно въздействието към себеизразяване. Вдигането на нивата на активност е ключовият елемент, доизграждащ сглобката на потенциалната креативност.

Оригиналността в мисленето се противопоставя на тенденцията за съобразяване и следване на масата, като се има предвид и перцепцията на социалните явления, които сформират нашите преценки. По същността си ние сме социални елементи, и в основата на здравите личните взаимоотношения между индивидите се откриват честотите на латентната изобретателност.

Социален конформизъм срещу социален консенсус – понятия приличащи си, но идеологично различни. Акцентът на конструктивността се корени в просветлението и практиката, достигнати от индивида, целево насочени без страх към продуктивност. Целите подклаждат сетивата на креативността, като тяхното осъществяване минава през анализ и преценка дали проявения модел на поведение е ключът към достигането или отдалечаването от подбудата.

Оцеляване, любов, принадлежност, свобода, забавление и власт. Човешки нужди, поставени в съзнанието ни като идентификатори на реализация. Власт – мания за контрол върху други хора. Но контролът върху група хора е толкова илюзорен, колкото и конвенционалното разбиране за надмощие. Единственият спектър, подлежащ на обследване, е собственото ни мислене, изразено в поведение и реакции спрямо хората и околната среда. Достигайки това ниво на самоконтрол и разчитане на собствените ни клетки, прави душевната ни среда годна за творчество, познание и реализация.

Концепционното структуриране на идеен метод за провеждането на творчески процес верижно вплита в основата си езикознанието във всичките му разновидности.

Езиковата култура, възприета като златно съкровище или неоценено богатство. Когато използвам думи като „богатство“ в лексикално направление, подчертавам изразителната душевност в силата на способността за изразяване, и зачертавам неграмотността. Защо ли? Защото тази неграмотност принизява същността на житието и битието, ограбва културно-духовното състояние и слага в обръч без изход всяко късче светлина, озаряващо семантичното значение на философията.  А точно тази философия има способността да дръпне завесите и да покаже истински красивото, познанието, утвърждаващо стойността на творческата продукция. Употребата на езика сензитивно прокрадва и възможностите на мисленето, простора на тези възможности, които пък от своя страна еднозначно символизират отношението към даден аспект. Активността на развиващия се ум, използвайки гносеологични похвати, които следват системен ход от незнание към знание, нативно инспирира синтактичните и морфологични способи, интегриращи генетичното към емпиричното течение.

И виждам много общо между епистемологията и естетиката – двете разклонения на философията достигат положителния полюс, тъй като познанието е точно това творчество, което характеризира възвишена красота.

инж. Станислава-Владимира Станкова