Това ли е разумът, на който да се доверим?!

Познавам Алекс Симеонов от дете. Никога няма да забравя онзи републикански шампионат, в който Алекс изигра цяло първенство със счупен, шиниран нос, с онези огромни тампони. И успя! Не се спря и беше истински лидер за Левски! Преминавал е през какво ли не, и вероятно много малко от злостните профили биха успели да преминат неговия път дори и имагинерно.
Винаги е бил изключително трудолюбив, отдаден изцяло на баскетбола, истински професионалист – и така Алекс Сименов е част от онези 12, извели България на ЕП в Грузия тази година.
Днес той сподели лично мнение на стената си във фейсбук във връзка с Кралицата и състоянието на държавата ни. Не си позволи да ангажира никого с това.

Уместно тук ще цитирам точки от Конституцията на Република България:
Чл. 30.
(1) Всеки има право на лична свобода и неприкосновеност.
Чл. 32.
(1) Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.
Чл. 37.
(1) Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними.
Чл. 39.
(1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.

Под публикацията на Алекс Симеонов се помести следният коментар от лице с призив към ДБ, да се доверим на разума:
“Момче, защо не се съсредоточиш върху баскетбола, без който 90% от четящите нямаше да знаем кой си и какви са обърканите ти разбирания за политика, история, здравеопазване, сигурно и много други. По-добре ни разкажи за Европейското по Баскетбол, как беше там и как се стигна до това да не запишеш и минита на паркета.”

Момчето, Алекс Сименов, е единствен в България по реда на 12 баскетболисти в националния отбор на страната ни по баскетбол. Толкова сложна система е професионалният колективен спорт, че примитивните разбирания за висота са не просто турболентен и неосъзнат стрес, но са и директна катастрофа с уважението към националния флаг, работата на професионалните спортисти и тежестта от това да си атлет с дългогодишна кариера.
Изписаното противоречение все пак потвръждава, че Алекс Симеонов е емблематичен за българския баскетбол.
Когато едно лице се напада на личностно ниво ad hominem, извън контекста, извън етичната обосновка, аргументите са в нищожност.

Когато не уважаваме националните дейци, какво точно уважаваме?! Къде точно поставяме България?!

По същата смислова рамка Таня Андреева, във връзка с атентата срещу Дугина, написа “Каквото повикало, такова се обадило”, докато си мислим, че лекарят е идеал за спасение на човешкия живот без разделение, а само с клетва за човеколюбие; Теодор Михайлов и Елисавета Белобрадова споделиха, че са на “кални бани” на фона на бедствието в област Пловдив, и за капак Теодор Михайлов си позволи да обижда хора на “аутисти”, докато си мислим, че силата е там, където започва общественият ангажимент към равноценността на живота.

Здравият разум назовава подобни поведенчески прояви на враждебност като безумство.

инж. Станислава-Владимира Станкова