Усъвършенстване на организационна култура

Диагностицирането и последващото усъвършенстване на организационната култура, а и на социалната, са в полето на развитие на конкурентната линия със съпоставимите други организации в областта.
Водещите принципи за фокуса на дейността се заключват в няколко аспекта на критерийно покритие: амбиция за постигане на високи икономически и социални резултати, професионално, принципно и прагматично управление, поддържане на дългосрочни партньорски взаимоотношение от различен характер, постигане на конкурентно предимство на основата на феърплея, лоялност и адаптивност към световните тенденции.
Диагностицирането на организационната култура се основополага на концепцията на “McKinsey Company”, приета в условие на управленски инструмент, а именно 7-S. Разглежда седем ключови елемента, които определят функционирането на организацията.
Изпълнението се регламентира от седемте съставни части, ориентирани върху успешното изпълнение на стратегическата ефективност при движение на организационната дейност, транслирани в споделени ценности, стратегия, базирана на човешки фактор, иновации и потребителски човешки ресурс, структура, системи, способности, стил, служители.

„Визията без стратегия остава илюзия.“ – Лий Болман

Системната дейност на организацията следва последователност в регламентирана предпоставка, имайки предвид предварително спуснатия активен проспект календар, съобразен с рамката на годишното целеполагане. Зависимостта от този утвърден шаблон принуждава и към стриктно провеждане на подготовка, подредена по дати, часове и местоположение за всеки ден, координирани и с допълнителните рекламни и социални ангажименти.
Екипните способности притежават свойствата на проследяване, адаптиране и интегриране на нововъведенията в бранша, прилагайки ги в кратки и отработени срокове. Правилото за човешкия фактор, следвано от всички ръководители и служители, повишава ефективността на организацията, още повече че комуникативните способности на са изключителното предимство. Ценността пък определя стабилността на организацията, а това е основна предпоставка за утвърдено развитие и мащабно разгръщане. Служителите се нуждаят от алтернативност за изява чрез различни възможности, идеи и предложения, като успешната реализация на отделните фигури допринася със същата сила и за успеха на организацията като цяло. Удовлетвореността от ползотворната работа изгражда допълнително чувство за професионализъм и ценностна част на екипа. Друг важен момент е висшето ръководство да се грижи за най-изявените и мотивирани и да им предоставя допълнителна опция за развитие.

По инструментариума на 7-S могат да се извеждат изводи за комбинация от Дионисиевски, Аполонов и Атински тип на организационна култура.

Дионисиевска организационна култура – акцент върху личността
Аполонова организационна култура – акцент върху ролята
Атинска организационна култура – акцент върху задачите в екип

„Вие не променяте култура, като говорите, Вие я променяте чрез действие.“ – Марио Муса

Характеристиките на активността и креативността поставят в централния си фокус хората, тъй като те са конкурентното предимство, което предопределя успеха и реализацията на общественополезната дейност с мрежа по всички обществени прослойки. Професионализмът съдържа в себе си етапите и детайлите, представени като последователност от планови елементи, целящи достигане на крайна цел, композирана от грижата за общественото, личния пример и зачитането на човешкия фактор, които три фактора се подлагат на разрез чрез културните ценности на организацията, респективно и категоричното им прилагане при всяка активна обществена проява. Културният фактор при техниката на управление на политиката на организацията отчита растеж спрямо реални постановки на системност от ефективен прийом на третиране на вътрешното и външно общество, важност, която се посочва чрез съобразяване и разбиране на различията на целевите групи или партньорите на организацията. Моделът на управление следва да се съблюдава и контролира основно от отговорните органи в организацията или специално наети специалисти по темата, притежаващи поведенчески, комуникационни, културни и лидерски компетенции. Моралът и ценностните норми и критерии са неизменна част от дълготрайната стабилност.
Ключовата роля на организационната култура е безспорна, но нуждата от допълнение на проектни, конкретни и протоколни традиции доизгражда пълноценния и търсен имидж, което пък от своя страна има пряка зависимост с натрупване на опит от гледна точка на общуването с хора от всяка социална група.
Работата в екип изгражда несъизмерима сила, като синхронът и познаването на отделните отговорности са процеси, изискващи време и ресурс, но и достатъчна разлика за възходяща градация в целевия аспект на организацията.

инж. Станислава-Владимира Станкова