Формирането и филтрирането с грижа към управлението на човешки ресурси

Когато говорим за управление на човешки ресурси, отново поставяме релсово направление с образователна насоченост. Човешките ресурси като съставящ елемент на успешната бизнес организация са звено, предопределящо коефициента на реализация на конкурентно предимство, функционално необходимо за иновативно развитие и растеж във времето.
Мениджмънтът на човешките ресурси е наука, но и изкуство, като качествата в тази дисциплина са задължително изискуемо правило, ако говорим за истински компетентни професионалисти от страна на висшето ръководство, които могат да отчитат всеки един детайл от организационната структура, подлежащ на анализ, промяна, селекция и усъвършенстване.
Стремлението на нововъведенията във външната среда отчита динамика, която свойствено изисква постоянно обновление, интеграция и допълнителни знания в областта, като при всяко действие трябва да има цел за постижение.
Разработването на стратегии за управление на човешки ресурси следва корпоративно изпълнение на всички нюансирани подробности, изцяло свързани с функциите на управление на човешки ресурси. Освен тази деятелност, свързана с планиране, организация, ръководство и контрол, ръководните фигури е регламентирано да понасят отговорността от процеса на привличане, набиране и подбор на кадрови лица, като най-мощен инструмент при регулаторния подход към индивидуалната вариативност е осъществяването на ефективна комуникация, която води към развитието на професионалната кариера, респективно към общия успех, имайки предвид социалната същност и принадлежност на всеки човек.
При селекцията на човешки ресурси, поставяйки под внимание, че това е най-ценният реквизит на всяка организация, преминаването през тристъпковия похват на селекция е деликатно, но съществено целево задание за постигане на действено предимство. Планиране, процедури по набиране на потенциални кандидати и качествен подбор, но преди тази утвърдена технология, качествен и многостепенен анализ на нуждите на организацията и прецизно тестване на натуралната пригодност към организационната принадлежност, характерна с отдаденост, лоялност, активност и етични норми.
Независимо че твърдият подход при управлението на човешки ресурси се основава на количествени и измерителни аспекти при икономически фактор, нека обърнем внимение към гъвкавия подход при управлението на човешки ресурси. Още разпознаваем като “мек”, този подход обръща поглед върху човешкия фактор, подлежащ на комуникация и лидерска ориентация. Фундаментът тук предразполага към истинска привързаност на екипа към визията на организацията, както и към културата й, създавайки общ обмен на условия при работа и реализиране на планирани проекти.
Управлението на човешки ресурси може да се разглежда като стратегическа последователност, постоянен процес, улавяйки проявление в степен на колективен режим, който е труден за контрол и управление, но пък открояващ стабилните и перспективни организационни проспекти. Формирането и филтрирането на персонала значимо изгражда философията за грижа към сферата на управление на човешки ресурси.

инж. Станислава-Владимира Станкова