Хезитационни паузи – самоусъвършенстване – стандарт

Зачетох се в “Запълване на хезитационните паузи в спонтанната българска разговорна реч” от Михаил Виденов. Става дума за ъ-дефект или съответно за а-дефект, когато говорещият запълва паузата в говоренето си с паразитна дума или удължен вокал (ъъъъъ, ааааа, значи, така и прочее).

Накъсването на речевия поток е показател за “компенсаторна стратегия”, която цели да запълни пропуските в експертността, некултивираното поведение и дефицитната обществена култура.

В началото на м. август 2017 г. немският
колега проф. Хилмар Валтер в разговор споделя с автора, че по една от нашите телевизии слушал наш министър (известна политичка) с такива многобройни ъкания, които му направили силно негативно впечатление, защото ги допуска високопоставено лице.

Стимулирането на публичното говорене при психологическия аспект на личността, от високопоставени лица, при непредвидена реч, неотменимо се категоризира като обществено достойнство, когато се доказва чрез висока поведенческа култура, интервентни умения в обусловения контекст и прецизност на словесните номинации в лингвопотока.

Хезитационната пауза се определя като дефект, като дразнещ дефект, който следва да бъде освободен от публичния регистър на влияние, независимо дали говорим за журналисти, политици, общественици.

Намерението към аудиторията на говорещия генерира синергия на въздействие само ако са налице не само правилен говор, но и съответстващите му външен вид, тембър, дрескод, маниери и зрителен контакт.

Независимо от различните твърдения колко податливи са хората към манипулация, например даден политически представител трябва да знае, че хезатационните паузи предпоставят неуважение, тъй като се разчитат като некомпетентност откъм, метафорично казано, ревантикация на властово териториално завладяване, камо ли безкултурно да се убеждава и поучава в тази смислова линия.

Една от практическите стратегии за успешна непредвидена реч е яснотата: “правилните думи на подходящите места“. Яснотата е толкова важна за дикцията, колкото и за всеки друг аспект на композицията.

И все пак: всеки човек, който търси своето самоусъвършенстване, е този, който подпомага процесите, в които се намира, за да се утвърждават необходимите стандарт и етика.

Станислава-Владимира