Хората си имат “любимци”

Хората си имат “любимци”. Такива, за които говорят против в дневна рутина, не по действителност, а по свои тесногръдство и назадничавост от тежкото психо бреме, че не могат да преминат границите на невъзможното и да бъдат “любимци” по твар.
Имат си избрани имена, но колкото и фантастична и наизустена обрисовка да разказват, знаем, че действителността е състояние на мъчнотия, че и заплетеност от опити за настройване на едни хора против други поради лични страхове.
Да си владетел на честността пред себе си е висша форма на себепознание и самоконтрол, но затова и смелите са такива, защото не се ръководят от симулирано и лицемерно възхваление, а само от свои принципи, вяра и философия.

Каквото, за когото и да ми говорите, не важи нито за него, нито за мен, нито за формиране на мнение, тъй като то има съвсем различен начин на осъществяване – не според приказки, а чрез лични съприкосновения.
А и не се знае кой къде е и с кого е, докато Вие повествователно и фантастично изчерпателно ливвате фикции от лутане в безпътица.

Когато обичам, обичам безусловно. Същото е, когато уважавам и подкрепям. Така също обаче, когато не приемам, не приемам хора без противоречие!

Вечер, вино и важност! 🌃🥂✨

Станислава-Владимира