Човек от друг човек сияе

Да давам ме е научил животът. Да давам преди да вземам. Може и да не вземам. Но винаги да давам. Обич да давам. Чувства да отнасям. Тъги през сълзи да мисля. Радост от сърцето да вадя. Сродство на допир и гледище чак. Плач и смях. Да обичам и да прощавам. За други животи не се отнасям. Мой имам и в него споделям. Сувенир от памет зная, запомнено и научено, преодоляно и преживяно, изпитано и победено. Винаги за хубаво. С думите живея. С делата оставам. И отново. Никога еднакво. Но винаги по този начин.

И винаги човек за щастие има! Блести, но не заслепява. Сияе. Човек от друг човек сияе.

С обич,
Станислава-Владимира